На срещата у семейство Камдън присъстваха група земевладелци от нов тип — доскоро богати и проспериращи, а сега недоволни от внезапния обрат в състоянието им след войната. Демобилизацията на войските и падането на цените на зърното, причинени от заливането на пазарите с пшеница от земите, които самите те бяха оградили и направили по-продуктивни, бяха станали причина за депресия, каквато Англия не помнеше.
Тези новозабогатели собственици, които знаеха малко за превратностите на фермерството, бяха обезверени от рязкото спадане на цените на зърното и западането на фермите, които бяха купили с надежда да забогатеят. Те настояваха да получат отговор защо някои земевладелци не прилагат новите закони за ограждането, които парламентът беше приел, за да им попречи да увеличат ползите и да намалят загубите си.
Няколко доста вехто облечени млади мъже се обърнаха към сър Едмънд Камдън, подмятайки, че той и някои от другите по-стари земевладелци нарочно протакат и не подкрепят усилията на новодошлите да се грижат за земята си по най-добрия начин. Един от тях, надменен и наконтен мъж с тежък камшик в ръката, се провикна през стаята:
— Дарси, готвят ли се твоите хора за жътвата?
Мистър Дарси, на когото той не беше представен, погледна към него, но не каза нищо.
— Готвят ли се, а? — настояваше той. — Или смяташ и ги оставиш да гуляят за твоя сметка?
Дарси пророни нещо в смисъл, че това си е негова работа. Уилям Камдън, застанал до него, се намеси:
— Празненствата по случай края на жътвата са традиция тук от векове. Този празник е почти толкова важен, колкото е и Коледа — каза той.
— Да, ама в моята ферма не е — надигна глас онзи, който се беше обадил пръв, така че всички да могат да го чуят. — И ако ги оставиш да гуляят, си пълен глупак!
Дарси се изопна от възмущение, видимо ядосан, но не каза нищо. Друг мъж, застанал до Уилям, добави:
— Вижте, това само им отваря ищах да пият повече, а после и другите ще поискат същото. Аз лично въобще не смятам да си хвърлям парите за пируване и пиянски гуляи.
Друг от мъжете се обърна към сър Едмънд.
— А какво ще кажете за вашите наеми, сър Едмънд? Смятате ли да ги вдигнете следващия сезон?
Сър Едмънд отвърна кратко:
— Не, не смятам.
— Дарси, ами ти?
Дарси пое дълбоко въздух — беше обиден и ядосан от това, че трябва да се впуска в спор с тях, но беше решен да вземе отношение.
— Нямам намерение да увеличавам наемите нито на арендаторите, нито на работниците. В трудни времена, когато реколтата е лоша или цените са паднали, моето семейство, както и това на сър Едмънд, се опитва да окаже подкрепа на хората си. Семействата на повечето от тях живеят в имението от поколения — бащите и дедите им са обработвали същата земя, това осмисля живота им и те работят много всеотдайно. Не виждам никаква причина да лишавам тях или, още по-лошо, децата им от храна и дрехи, само за да събера повече наем.
Настана тягостна тишина в стаята, когато Дарси, потънал в това, за което говореше, продължи разпалено:
— Що се отнася до ограждането на общинските мери, въобще няма да го коментирам. В имението Пембърли няма земя за продаване. Имаме премного незасята земя за оран, ако пожелаем да увеличим производството — нямаме никаква основателна причина да ограждаме общинските мери.
— Да разбирам ли, че няма да ни подкрепите? — попита първият мъж.
До този момент Уилям беше успял да информира Дарси, че този човек е Барлоу, борсов агент от Лондон, който е хвърлил око на няколко имота в околността.
— Не се нуждаете от моята подкрепа, сър — отвърна Дарси. — Свободен сте да използвате закона и да правите каквото пожелаете със собствената си земя. В моето имение аз ще правя това, което смятам, че е в най-голям интерес на семейството ми и на хората, които работят за нас.
— А не си ли давате сметка, че онези от вас, които не спазват разпоредбите за ограждането, го правят дяволски сложно за нас, които имаме нужда да изкараме нещо от земите, които сме закупили?
Мистър Дарси вдиша рамене.
— Съжалявам, но това не е мой проблем. Доколкото схващам, имаме система, която дава на всеки земевладелец правото да се възползва или не от Закона за ограждането. Що се отнася до имението Пембърли, нямаме нужда от предимствата на този закон, нито пък аз имам нужда да увеличавам наемите на арендаторите си.