Когато дойде новината, че раждането на Джейн е започнало по-рано от очакваното, той почувства неотменим дълг да се отправи към Недърфийлд Хаус и да бъде до зет си по време на напрегнатите часове, докато Джонатан се появи на бял свят. А след това щеше да е от помощ при съобщаването на добрата новина на всички, които щяха да се отбият да питат за състоянието на майката и детето.
Дали заради всеизвестната красота и благия нрав на майката, дали заради неизменното благородство на бащата, или пък заради това, че се беше появил наследник на увеличаващото се богатство на семейство Бингли, през следващата седмица Недърфийлд Парк без съмнение се превърна в най-посещаваното място.
Раждането на малкия господар Бингли беше значимо събитие за цялата околност. Когато новината се разнесе, заприиждаха приятели, познати, наематели и любопитни съседи — мнозина носеха цветя, плодове и други малки подаръци, някои се надянаха да зърнат мисис Бингли и бебето и се чувстваха много разочаровани, че Джейн и синът й още не бяха готови да приемат посетители. Слугите не подвиваха крак, мистър и мисис Гарднър бяха ангажирани с посрещането на посетителите, а Чарлс Бингли беше почти неотлъчно до жена си.
Мистър Бингли беше изключително благодарен за пристигането на мисис Гарднър, която незабавно се зае с домакинството, докато съпругът й по особено практичен начин се включи с неща като изпращането на обичайните известия до подходящите вестници и посрещането на пощенската кола в Меритън, с която се очакваше мисис Бенет да пристигне от Нюкасъл. Само брат й беше способен да я убеди, че не е нужно да се втурва при Джейн веднага, а трябва да се прибере в Лонгборн, където ще може да си почине и да се преоблече, преди да посети дъщеря си и внука си вечерта. Въпреки бурните й протести, че със сигурност трябва да отиде при „бедната Джейн“, мистър Гарднър не се подаде на увещанията й.
— Не се разстройвай, сестро, но Джейн се чувства превъзходно, а малкият Джонатан изглежда наистина чудесно — дробчетата му безспорно са в отлично състояние — каза мистър Гарднър, настоявайки, че няма спешна нужда да се отправи веднага към Недърфийлд. — След дългото пътуване от Нюкасъл по-добре ще бъде да се освежиш и малко да си починеш, преди да отидеш при тях — Мисис Гарднър е в Недърфийлд от два дена и се грижи за всичко необходимо. Можеш да си починеш, уверена, че Джейн получава най-добрите грижи.
— Ами Лизи къде е? Тя пристигна ли? — попита мисис Бенет. — Очакваме мистър и мисис Дарси всеки момент — отвърна брат й.
— Мистър и мисис Дарси! Брей! Как звучи само! — вирна нос мисис Бенет при тези думи. — Знаеш ли, братко, когато споменах имената им в Нюкасъл сред дамите на военните — особено тези, които са приятелки на Лидия, те направо позеленяха от завист за чудния късмет на двете ми момичета. Лизи и Джейн постъпиха толкова умно!
Брат й изрази съгласие и добави, че новините за Кити също са добри.
— Така е, вярно, изненадах се, когато дойде онова писмо от мистър Бенет, в което ми съобщаваше, че Кити се е сгодила. „Кити сгодена? — казах си аз. — Не е ли хитруша?“ Кой би помислил само? И при това каква чудесна партия, нали, братко — момчето е енорийски пастор в Пембърли!
Доволен, че я е отклонил от мисълта за незабавното притичване на помощ на Джейн, мистър Гарднър даде нареждания на кочияша да поеме по пътя за Лонгборн, знаейки колко благодарна ще бъде останалата част от семейството в Недърфийлд. За по-сигурно той щеше да я придружи до там и да се върне в Недърфийлд с каретата, което щеше да гарантира, че тя няма да има с какво да дойде, докато мистър Бенет не изпрати своята карета да я доведе следобед.
Мисис Гарднър беше на прозореца на спалнята на Джейн, откъдето се виждаха паркът, и пътят отвъд, когато видя каретата на съпруга си да завива по алеята. Непосредствено зад него имаше още една карета, в която се оказа, че са Дарси и Елизабет, които бяха пренощували в Лондон. Мисис Гарднър слезе бързо по стълбите и излезе да ги посрещне. Мистър Гарднър вече беше долу на входа. Докато прислугата разтоварваше багажа им, Елизабет прегърна леля си и чичо си и поиска веднага да отиде при Джейн.
— Тя добре ли е? — попита и след като получи уверения, че е така, незабавно добави: — А Джонатан?
— Много е мъничък, но иначе е здрав и е толкова красив, Лизи! — отговори леля й, едва успявайки да следва Елизабет, която бързаше по стълбите нагоре. На площадката в края на стълбите ги чакате Бингли, цял грейнал в усмивка.
— Мила ми Лизи, Джейн копнее да те вили — извика той, поздравявайки я топло, и я поведе към стаята на Джейн.