Радостта на Джейн, когато най-накрая видя сестра си, беше равна единствено на тази на Елизабет. Беше бледичка и изглеждаше малко уморена, но лицето й направо сияеше и изражението й беше толкова прелестно, че Лизи направо онемя. Красотата й, която винаги е била изключителна, сега беше придобила нова отсянка — като на най-фин китайски порцелан, което я правеше още по-безценна за една любяща сестра.
Бингли остави сестрите да се нарадват една на друга и да си кажат новостите и отиде да доведе мистър Дарси, докато мисис Гарднър донесе Джонатан от детската стая. Елизабет беше пленена от него — мъничък, розов, с деликатни черти като майка си и с малко перчемче медено руса коса. Джонатан все още спеше, когато Джейн го взе на ръце, а Бингли застана до нея като най-гордия баща на света.
Поглеждайки към съпруга си, Лизи видя как чертите му омекнаха, когато се усмихна, щом малкият Джонатан отвори очи. Тя се наведе и взе детето от ръцете на сестра си, при което Джейн, Бингли и мисис Гарднър се спогледаха умилени. За никой от тях нямаше съмнение, че Дарси и Елизабет също копнеят за свое дете.
По-късно, когато останаха насаме, Джейн зададе на сестра си неизбежния въпрос.
— Лизи, ще се ядосаш ли, ако те попитам нещо? — започна тя малко неуверено.
— Разбира се, че не, миличка Джейн, знаеш, че можеш да ме питаш за всичко. А пък в този случай, ако обещаеш, че ще пазиш тайна, мога да ти дам и щастлив отговор — отвърна Елизабет.
Джейн на мига изтръпна от вълнение и поиска да чуе отговора.
Лицето на Елизабет поруменя, когато обясни, че се надява, но още не е съвсем сигурна и трябва да посети доктора, преди да може да каже новината на съпруга си.
— Първо трябва да говоря с леля — каза тя, но мисис Гарднър, която тъкмо беше донесла чай за Елизабет, дочу забележката и поиска да знае за какво трябва да говори с нея и защо не може да й бъде казано сега.
Когато чу новината за Елизабет, тя нададе такъв радостен възглас, че Лизи трябваше да я успокои и да я помоли споделеното да си остане само между тях трите, докато не отидат в Меритън и не се срещнат с доктора. Джейн въобще не беше сигурна, че може да опази тайната от Бингли, но тържествено обеща да направи всичко по силите си.
Всъщност тя даде едно много полезно предложение, което можеше да снеме необходимостта Лизи и леля им да пътуват до Меритън вън видимо влошаващото се време за консултация с д-р Фолкнър.
Джейн обясни, че нейният лекар трябва да я посети след ден-два и предложи Елизабет да се консултира с него, като така избегне всякаква възможност из околността да се разчуе, че е ходила при доктора в Меритън, и да се подложи на всичките съпътстващи слуха мълви и клюки.
Елизабет много хареса идеята.
— Колко време можете да останете при нас, Лизи? — попита Джейн, на което сестра й отговори, че Дарси има работа в Лондон следващата седмица, но тя няма защо да бърза да се връща в Дарбишър поне за няколко седмици.
— Трябва да сме в Пембърли през октомври за сватбата на Розамънд, разбира се — каза тя.
Джейн обясни, че кръщенето на Джонатан ще бъде след три седмици и Лизи беше уверена, че и двамата ще могат да останат дотогава.
— Дори и Дарси да трябва да се върне, със сигурност ще бъде тук за кръщенето — каза тя.
Мисис Гарднър вметна, че мистър Гарднър също й е казал, че с мистър Дарси имат работа в Лондон, което означаваше, че къщата ще бъде на тяхно разположение за няколко дена. Едва беше изрекла това и откъм долния стаж долетя невъздържан смях и в следващия момент по стълбите се разнесоха гласовете на мисис Бенет и сестра и мисис Филипс. Малко след това една от прислужниците въведе двете дами в стаята. Елизабет се опита да се измъкне, но майка й и леля й побързаха в един глас да подчертаят колко добре изглежда и да се поинтересуват кого ще има нови попълнения в семейство Дарси. Елизабет не ги удостои с отговор и след като цялото им внимание се прехвърли върху сестра й, тя успя да се спаси от любопитството им.
Междувременно мисис Бенет се обърна към Джейн:
— Джейн, милата ми дъщеричка, какъв късмет извади ти, че можах да се отърва! Преди две седмици Лидия въобще нямаше и да ме пусне, но сега нае една много подходяща бавачка за Хенри — шотландка, с много добри препоръки. Той вече доста попорасна и мога да кажа, че направо е одрал кожата на баща си.
Елизабет си отдъхна, когато бавачката внесе малкия Джонатан, за да го види баба му.
— Ау, миличка, ама той е много дребничък! — възкликна тя, а мисис Филипс се съгласи.