Елизабет, неспособна да понесе повече, излезе тихо от стаята и макар да се чувстваше виновна, че оставя сестра си, знаеше, че Джейн винаги е съумявала да се справя по-добре с бръщолевенето на майка им.
На вечеря не се случи нищо по-различно. Приказките на мисис Бенет за живота „на север“ с „дамите на военните“, както тя упорито ги наричаше, отнеха повечето от времето, след което тя и мисис Филипс започнаха да дават на мистър Бингли съвети за отглеждането на Джонатан, които, Елизабет беше убедена, той въобще и не си направи труда да чуе. Осъзнавайки, че нито дъщеря му, нито зет му могат да изтърпят мисис Бенет и мисис Филипс цяла вечер, баща й милостиво отбеляза, че всички трябва да са много уморени след дългото пътуване, изпрати за каретата и си тръгна за Лонгборн, вземайки със себе си съпругата си и сестра й. Когато си вземаха довиждане, в очите на Елизабет се четеше голяма благодарност, макар всички да чуха как мисис Бенет обеща да се върне колкото е възможно по-скоро.
Въпреки че съпругът й и зет й бяха твърде любезни и не го показаха, Елизабет изпита огромно облекчение. Тя се надяваше и вярваше, че баща й ще направи всичко възможно майка й да не се връща поне за ден-два. Щеше да има куп домашни проблеми, които плачат за нейното внимание, а и тя без съмнение щеше да иска да навести лейди Лукас, мисис Лонг и всичките си останали приятелки от околността, за да сподели новините и клюките от Нюкасъл. Чувствайки се виновна, че проявява неуважение към майка си, но при все това неспособна да напрани нищо, за да промени начина, по който я приемаше, Елизабет реши да използва времето си заедно с Джейн по възможно най-добрия начин. Искаше й се да се порадват една на друга на спокойствие. Джейн и Лизи от край време си биха близки, но последните две години след настъпилите промени в живота им ги сближили още повече, за което беше спомогнала и връзката между съпрузите им. Тъй като мисис Гарднър беше поела грижите за домакинството, двете сестри можеха на воля да се порадват на осъществяването на най-голямото си желание — да бъдат оставени насаме и необезпокоявано да си приказват часове наред с изключение единствено на моментите, когато Джейн трябваше да отиде при Джонатан. При това те никога не бяха били толкова щастливи — всичките мечти на Джейн се бяха сбъднали, а единственото желание на Елизабет беше да се изпълни надеждата й за дете, за да може и нейното щастие да се изравни с това на сестра й. Лизи копнееше да сподели това със съпруга си, но беше решена да изчака, докато бъде напълно уверена, тъй като не искаше да го нарани, като разбие сърцето му с разочарование.
Докато се приготвяха да си легнат, Лизи попита Дарси кога ще отидат в Лондон двамата с мистър Гарднър и колко дълго ще отсъстват. Дарси каза, че възнамеряват да заминат в понеделник за цяла седмица, защото планират да посетят и един имот в Дарбишър. Когато тя изрази изненада, той обясни, че това е свързано с желанието на семейство Гарднър да напуснат Лондон. Наскоро един имот беше привлякъл вниманието на Дарси и той беше предложил на мистър Гарднър да го огледа. Изненадата на Елизабет стана още по-голяма, когато той продължи:
— Виж, мила моя, след малкия ни сблъсък с джентълмените от Лондон сър Едмънд беше потърсен от името на двама от тях — земевладелци, които не живеят в имотите си. Те губят парите си и земята им губи стойността си. Искат да продават, преди цените да са паднали още повече. Сър Едмънд не може да им даде предложение — той е магистрат, който отправя предупреждение към тях, и това не би било редно, но сподели с мен и тъй като чичо ти често е споменавал, че иска да купи имот в Дарбишър, веднага се сетих за него.
— Леля ще е очарована. Винаги е искала да се върне в Дарбишър. Знаеш колко го обича — каза Елизабет.
— Да, знам — каза съпругът й, — и затова този имот е толкова ценен. В това е истинската му стойност. Става въпрос за господарска къща и ферма на не повече от пет мили от Ламбтън със собствен поток с пъстърва и с овощна и зеленчукова градина. Част от земите са подготвени за отглеждане на царевица, но ливадите и горите са все още свободни и вероятно няма да бъде проблем да останат в този вид. Тъй че, ако вуйчо ти го хареса, има реалната възможност да преговаря за много добра цена.
Елизабет не можеше да си намери място от радост.
— Това означава, че ще бъдем съседи! — възкликна тя.
— И аз си помислих същото, Лизи — каза той, явно доволен, когато тя се хвърли на врата му и го прегърна, при което той нежно отвърна на топлината на ласките й.