„Джейн ме помоли, мила Шарлот, да ти предам колко много оценява хубавия ти подарък и милите ти пожелания.
От все сърце се надява, че вие с мистър Колинс ще намерите време да ги посетите и да останете за няколко дена в Ашфорд Хаус — за предпочитане през април или през май, когато пролетта е много красива. Мила Шарлот, иска ми се да добавя и своите най-добри пожелания и да те помоля да обмислиш едно гостуване и в Пембърли, тъй като Пембърли е само на двадесет мили от Ашфорд Парк. Ние ще те посрещнем с най-голяма радост.“
Привързаността на Елизабет към приятелката й си оставаше все така голяма, независимо от глупостта на мистър Колинс и първоначалното й негодуване от това, че Шарлот се беше омъжила за него. Тя с радост беше открила, че Дарси има много добро мнение за характера и здравия разум на мисис Колинс, въпреки че не можеше да приеме надменното празнословие на съпруга й.
Шарлот беше заслужила добро отношение и с това, че преди две години беше поканила Елизабет на гости в Хънсфорд, като така тя беше имала възможност да посети Розингс и да срещне Дарси и полковник Фицуилям в условия, съвсем различни от недоразуменията в Лонгбърн и Меритън, които толкова бяха огорчили мистър Дарси.
Веднъж Лизи беше подхванала темата и съпругът й беше признал, че до момента на неочакваната им среща в Розингс е полагал всички усилия да я изхвърли от ума си.
— И успя ли? — беше попитала тя съвсем преднамерено.
Дарси видимо засрамен, беше признал, че въобще не бил постигнал успех.
Не защото не бях направил опити, мила ми Лиза, но както знаеш, тогава се оказах напълно безсилен. Когато разбрах, че си отседнала при мисис Колинс и си толкова наблизо, всичките ми опити отидоха на вятъра.
— Което ще рече, че поне част от сегашното си щастие дължим на Шарлот — заключила беше тя, а Дарси с радост беше признал, че това е самата истина.
Елизабет посвети и приятелката си в тайната за детето, което очакваше през май, надявайки се, че за Шарлот това ще бъде още една причина да посети Пембърли следващата пролет.
Родителите на Елизабет научиха едва в последната вечер от престоя на младите в Недърфийлд Парк след вечеря. Врявата, която се вдигна в Лонгборн и в която кротката радост на баща й беше напълно засенчена от екзалтираните емоции на майка й, която без съмнение щеше да се чувства задължена да информира цялата околност за специалното положение на дъщеря си, убеди Елизабет, че е постъпила правилно, като е премълчала новината до последно.
Сватбата на Розамънд Камдън и Джеймс Фицуилям трябваше да бъде голямо събитие. В ход бяха приготовления за празненство от голяма важност.
Но внезапната смърт на майката на булката месец преди насрочения сватбен ден доведе до пълна промяна на плана. Семейството реши, че независимо от скръбта им за загубата, по-добре би било да не отменят сватбата на Розамънд. Сър Едмънд, прекарал със съпругата си повече от двайсет и пет години, не можеше да приеме разочарованието, което дъщеря му щеше да изпита, ако бъде принудена да отложи сватбата си.
Няколко дена след погребението Розамънд и баща й дойдоха в Пембърли да кажат, че няма да има разточителна сватба, каквато бяха планирали, а само семейна закуска след церемонията в църквата, на която ще бъдат поканени близки приятели и роднини.
Елизабет не познаваше добре лейди Камдън, но приятелството й с Розамънд беше сърдечно и искрено. Скръбта на Розамънд я натъжи дълбоко и тя предложи да й бъде в помощ по всякакъв възможен начин:
Когато писа на Джейн по-късно, тя поясни:
„Бедната Розамънд! Това е възможно най-лошото нещо, което може да я сполети преди сватбата. Мила Джейн, не мога да знам колко дълбоко страда тя от загубата на майка си, тъй като никога не съм била така близка с мама, както Розамънд с лейди Камдън. Това, че е единствена дъщеря, трябва да е направило връзката им още по-силна и сега освен мен и Джорджиана тя си няма никого, към когото да се обърне за утеха.“
Елизабет разказа на Джейн за всичко, което се беше случило. Не можа да не добави и хубави думи за щедростта на съпруга си и загрижеността му към семейство Камдън:
„От щедростта му се ползват не само неговото и моето семейство, а и всеки от обкръжението му, който се нуждае от помощ. Не бих и предполага колко често е протягал ръка на хората, които живеят в имението му, докато мисис Ренълдс не ме осветли, когато случайно споменах за това при едно посещение в Ръшмор Фарм. Мила им Джейн, тъй като той рядко говори за това, което прави за нуждаещите се, то е малко известно. Но има хора като сестра ни Лидия и Уикъм, които не заслужават добротата му.“