В подобно писмо до леля си Елизабет подчерта, че е сигурна, че не й казва нищо ново, припомняйки й, че двамата с мистър Гарднър бяха разпознали благородството на характера на Дарси още преди две години — много преди самата Елизабет.
Тя пишеше:
„Разбира се, мога да се защитя като кажа, че аз самата не съм била свидетел на думите и делата, когато ти и чичо сте могли да видите и чуете. Не мога обаче да извиня предразсъдъците си, които толкова дълго ме заслепяваха за качествата, които ти можа да забележиш в него, защото погледът ти беше достатъчно ясен и не беше позволила оценката ти да бъде помрачена от слухове и зъл умисъл.“
След сватбата Елизабет отново писа на сестра си, изразявайки известна изненада:
„Всички се безпокояхме за Розамънд, знаейки, че със сигурност споменът за майка й ще изниква във всеки един момент. Но се оказа, че не е имало за какво да се тревожим. Розамънд беше спокойна и много сдържана. Мистър Дарси смята, че Джеймс и Розамънд са чудесна двойка и ще имат щастлив брак. Склонна съм да се съглася, въпреки че нямам неговото предимство да познавам и двамата от деца.
Джейн, знам, че ще бъдеш много щастлива да чуеш, че милата ни Кити се справи много добре с детския хор, който пя толкова хубаво, че очарова всички. Специално бяха включили и един уелски химн, който децата бяха научили от мистър Дженкинс и който беше просто съвършен. Всички много се гордеем с Кити и Джорджиана, и разбира се, с децата.
Сега, след като сватбата вече мина, Кити и мистър Дженкинс се канят да посетят Лонгборн, за да се представи той на мама. Утре тръгват с Джорджиана за Лондон, където ще отседнат при чичо и леля Гарднър (Кити възнамерява да си купи част от нещата за сватбата от Лондон и леля мило се съгласи да й помогне, тъй като Кити въобще не познава Лондон), и после ще продължат заедно с леля за Лонгборн. Без съмнение срещата с мистър Дженкинс ще бъде голямо събитие за мама. С нетърпение чакам новини от теб, мила ми сестрице, с всички подробности за посещението. Докато другите ги няма, Дарси смята да посетим семейното имение в Уелс. Видях част от него, когато пътувахме миналата година след сватбата, но, признавам си, нямах нито времето, нито нужното спокойствие, за да оценя напълно красотата на това място. Този път ще се постарая повече и толкова ми се иска да можех да го скицирам или да го нарисувам върху платно, както може Джорджиана. Но ще трябва да се задоволиш с описанието ми.
Предай нашата обич на съпруга си и на скъпия Джонатан. С нетърпение чакам да се съберем на Коледа.
Глава девета
Нови срещи
Ден или два преди Дарси и Елизабет да потеглят за Южен Уелс, пристигна писмо за Дарси от зетя на Бингли, мистър Хърст. Изпратено беше от Лондон и мистър Хърст ги уведомяваше, че той, мисис Хърст и мис Каролайн Бингли ще се присъединят към голяма група от Бат, където живееха вече повече от година, и ще пътуват до Париж.
— До Париж ли? — възкликна Елизабет, тъй като Дарси четеше на глас. — Защо до Париж?
— Търпение, мила ми Лизи, отговорът на въпроса ти следва по-надолу — каза съпругът й и продължи да чете писмото.
В него пишеше, че след победата на Наполеон Бонапарт, Париж е започнал бързо да се превръща в модерен и космополитен град, който си заслужава да бъде посетен. Мистър Хърст уверяваше мистър Дарси, че не един или двама джентълмени с положение, които наскоро са прекосявали Ламанша, са му казвали, че вече много известни членове на английската и ирландската аристокрация успешно са се установили в Париж и са станали част от френските соарета и приеми. Споменаваше поименно няколко дами с доста голяма известност и изказваше предположение, че жена му със сигурност ще получи покана за прочутите им салони. Колкото повече четеше Дарси, толкова по-объркана ставаше Елизабет относно мотивите, които бяха накарали автора на писмото да го изпрати, но когато стигна до предпоследния параграф, Дарси изведнъж спря и възкликна:
— Мили боже! Той ни кани да се присъединим към тях! Лизи, мистър и мисис Хърст щели да се радват, ако с теб се присъединим към групата им. Изглежда, са се надявали, че Бингли и Джейн ще заминат, но появата на Джонатан е разбила надеждните им.
Елизабет не можеше да повярва на ушите си и високо се изсмя, когото той добави:
— Какво ще кажеш, Лизи, какво избираш — салоните на Париж или долните на Уелс?