Най-интересно от всички писма, адресирани до Елизабет, беше това от Джорджиана Дарси. Тя беше прекарала една седмица на гости у семейство Контини — италианско семейство, с което се бяха сприятелили преди година в Лондон. Даровита и артистична двойка, те веднага бяха харесали Джорджиана и с позволението на брат й я бяха взели със себе см на опера и на камерен концерт с музика от италиански маестро.
Джорджиана с вълнение разказваше за галериите, които беше посетила, и за едно особено впечатляващо представление на „Вълшебната флейта“, което беше гледала заедно със семейство Контини и на което беше срещнала д-р Грантли сред публиката:
„Сеньора Контини го покани в нашата ложа, след което той дойде на Портмън Скуеър за вечеря и истински ни впечатли със забележителните си познания относно Моцарт и операта. Д-р Грантли е в Лондон, за да вземе участие в Синода, който, дълги дискусии и вземат важни решения за Църквата. Затова дните му са изцяло заети, но сеньор и сеньора Контини го поканиха да вечеря с час отново в края на седмицата, преди да си тръгнем за Пембърли. За тази вечер сеньора Контини е ангажирала струнен квартет и предлага да се присъединя към тях и заедно да изпълним един квинтет за пиано — композиция, която съвсем наскоро получихме от Париж. Музиката е прекрасна и макар да не съм сигурна дали ще се справя, възнамерявам да се упражнявам всеки ден, за да постигна най-доброто, на което съм способна. Д-р Грантли ли ме уверява, че ще успея, но, както е известно, той винаги е изключително любезен.“
Тонът на писмото беше несъмнено приповдигнат и Елизабет се запита дали не е назрял моментът да поговори с младата си зълва за д-р Грантли.
В същото време мълчанието на Дарси по въпроса я озадачаваше. Тя му подаде писмото и не свали поглед от него, докато четеше. Той си позволи само една лека усмивка, когато й го върна обратно.
— Явно на Джорджиана й харесва в Лондон — потвърди тя, надявайки се да го накара, да заговори.
— Винаги й е харесвало — отвърна той. — Контини са много привързани към нея — преди няколко години изгубиха момиче на нейната възраст и приемат Джорджиана като собствена дъщеря. Сеньора Контини се ползва с добро име като певица, а съпругът й е страстен меценат. Което означава, че при тях сестра ми е на идеалното място, където може да види и чуе не едно и две забележителни изпълнения.
Лизи никак не остана доволна. Интересуваха я не разсъжденията за Контини и изкуството, а какво мисли Дарси за д-р Грантли и Джорджиана. Опита отново, като подхвана по друг начин:
— Какво съвпадение само — да срещнат д-р Грантли в Операта!
Този път Дарси остави своето писмо и поклати глава.
— Заеми се с нещо по-разумно от това, мила — знам, че ти се иска да поговорим за тях, но докато не се появи нещо, за което да говорим, нямам какво да кажа.
Усмихваше се, но изражението му не издаваше нищо.
— О, ти се ядоса! — възкликна тя и реши да се включи в играта: — Е, предполагам, че ще трябва да почакам да го чуя от Джорджиана, когато се върне.
Елизабет беше сигурна, че Дарси е забелязал нарастващата близост между сестра си и най-добрия си приятел. Нямаше търпение да узнае мнението му, но хранеше твърде голямо уважение към него, за да любопитства, а и знаеше, че той сам ще й каже, когато е готов. Търпението й обаче се изчерпваше.
На следващата сутрин Елизабет се събуди, преди още слънцето да се беше издигнало над гористите хълмове зад къщата. Дарси беше станал и беше излязъл да поязди, както правеше повечето сутрини преди закуска. Като се загледа към парка, на нея й се стори, че го вижда с коняря му в далечината, но тъй като в тази част на парка сянката беше много плътна, не можеше да бъде съвсем сигурна. От стаята на съпруга й имаше по-добра видимост към пътеката, която излизаше от гората. Елизабет влезе през отключената врата и се отправи към прозореца, до който стоеше писалището. Прислужникът на Дарси беше идвал и беше оставил дрехите му, а на пода до тях имаше паднало писмо — два листа фина бяла хартия, плътно изписани с красив почерк. Преди да осъзнае какво прави, Елизабет вдигна писмото и го разгъна, за да види името на автора му. Щом го зърна, застина на място. Писмото беше от д-р Грантли и беше изпратено от Лондон само преди три дена. Елизабет незабавно се досети, че е писано само двадесет и четири часа след писмото на Джорджиана до нея. Защо ли Дарси не й беше разкрил съдържанието му? Елизабет беше много объркана и в разрез с всички свои вродени инстинкти (с изключение единствено на любопитството), в противоречие с всякакъв здрав разум зачете бързо, а страните й пламнаха от притеснение да не би някой от прислугата да влезе и да я завари така.