Това, което прочете, само потвърди собствените й догадки. Д-р Грантли беше дълбоко влюбен в Джорджиана, но не се беше осмелил да й разкрие любовта си, преди да се увери в своите чувства и в оценката на брат й. След като я беше срещнал отново в Лондон, той вече беше убеден, че не може да продължи да я вижда, без да й разкрие чувствата си и без да се опита да разбере дали са добре приети и споделени. Но при все това искаше позволението на Дарси да го направи „О, защо всички търсите неговото разрешение! — почти извика Лизи, спомняйки си за Бингли и Джейн. — Защо не следвате сърцето си?“ Но като продължи да чете, си отговори защо. Д-р Грантли знаеше за злощастния епизод с Уикъм, който едва не беше съсипал живота на Джорджиана. Тогава Дарси му се беше доверил и той не желаеше да стори нищо, което би могло да причини болка и да нарани както Джорджиана, така и Дарси. Елизабет скоро разбра защо Дарси не й беше казал нищо. Д-р Грантли го молеше да запази всичко в тайна, докато не се изясни положението.
„Причината да моля за това е, че за нищо на света не мога да жертвам дружбата си с теб и семейството ти. Дарси, вие сте толкова безценни приятели, че не бих понесъл да ви загубя, ако сестра ти не ме приеме. Ако това се случи или ако ти сметнеш, че съм твърде възрастен за нея или по някакви други причини не съм подходящ, загубата би била ужасна; още по-ужасно ще бъде обаче, ако приятелството ни пострада поради това, че моите симпатии и разочарования са станали твърде широко известни и обсъждани. Нямам право да искам това от теб, Дарси, но тъй като години наред сме били като братя един за друг, надявам се, че няма да ти бъде твърде трудно да го приемеш.“
Елизабет бързо сгъна писмото и го остави така, както го беше намерила. Доколкото можа да запомни, в останалата част от него той говореше за любовта си към Джорджиана и молеше за позволението на Дарси да й предложи брак. Имаше и един параграф, който съдържаше предложение да се сключи договор за попечителство, за да може значителният приход от нейното наследство да бъде спестяван и използван в бъдеще. Елизабет обаче не желаеше да знае нищо повече. Тя изтича обратно в стаята си и изплакна със студена вода пламналите си страни. Джени донесе чая й и я уведоми, че мистър Дарси е изпратил един от слугите до Ламбтън със спешна пратка за пощата, която трябва незабавно да замине за Лондон.
Елизабет се опита да си придаде равнодушен вид.
— Сигурно е нещо по работа за мистър Гарднър — каза тя, знаейки прекрасно, че е отговорът на Дарси до д-р Грантли.
Представа нямаше как ще изкара деня — Джорджиана щеше да се прибере на следващата вечер. Бедната Елизабет, и през ум не й беше минавало да мами съпруга си и въпреки това не се сещаше за приемлив начин, по който да му каже какво е направила и да избегне неодобрението му. Нима можеше да рискува доверието, което имаха един към друг? Какво оправдание можеше да изтъкне, за да й бъде простено? Объркана и нещастна, тя почувства силно главоболие и се оттегли в стаята си, където придърпа капаците на прозорците и трескаво затърси подходящо извинение. Нямаше никакъв апетит за закуска. Сигурна беше, че мисис Ренълдс и Дарси уместно ще отдадат всичко на умората й от дългия път на връщане. Преди да си легне, отново наплиска лицето си, молейки се Дарси да се върне по-късно от обиколката си из имението.
Събуди се след няколко часа и го видя, седнал до леглото й — силно разтревожен от влошеното й състояние и готов незабавно да даде разпореждане да доведат доктора, ако е необходимо. Елизабет веднага се надигна и тъй като се чувстваше леко замаяна, с радост се облегна на ръката му, за да се изправи. Слея като се увери, че няма нужда от лекар, той изпрати да повикат Джени. Когато по-късно слезе долу, Елизабет го намери в дневната. С ведър, макар и не особено убедителен тон тя предложи да нареди да им донесат чай и въпреки че Дарси не възрази, по всичко личеше, че мисълта му е някъде другаде.
След чая той я хвана за ръка и я изведе на терасата в приятната светлина на есенния ден, като затвори вратата към къщата. Там, за нейна най-голяма изненада, я помоли за прошка. Каза й, че съжалява, задето е бил толкова пестелив на думи в разговора си с нея предишния ден, и че не е имал намерение да нарани чувствата й, нито да откаже да даде отговор на въпросите й, но е защитавал сигурността на някого другиго. И че днес е предприел действия, които му дават възможност да бъде по-изчерпателен.