Джорджиана прегърна брат си и му благодари, след което се обърна към Елизабет и прегърна силно и нея.
— Всичко ще ти разкажа, Лизи — обеща.
Сега около тях имаше достатъчно щастие, за да стопли сърцата на всички.
След вечеря, докато Джорджиана и д-р Грантли се подготвяха за изпълнение в музикалния салон, Дарси обясни на Елизабет какви възможности бяха обсъждани по отношение на Джорджиана. До скоро д-р Грантли не се беше интересувал от размера на нейния дял от наследството. Това го беше накарало да се замисли — не желаейки да бъде смятан за ловец на зестри, той се беше консултирал с адвокатите си и беше предложил на Дарси да подпишат договор за попечителство, за да бъде наследството й в сигурни ръце и приходът й да бъде запазен лично за нея и за бъдещите им деца. Той самият имаше добри доходи и беше убеден, че интересите на Джорджиана ще бъдат най-добре защитени, ако сегашните й настойници мистър Дарси и полковник Фицуилям — останат нейни попечители.
Макар нито за миг да не се беше съмнявал в мотивите на най-скъпия си приятел, Дарси беше доволен, защото това категорично го разграничаваше от ловците на зестри, от които той винаги се беше опасявал по отношение на сестра си.
— Не те ли притеснява разликата във възрастта им? — попита съпругата му.
Този въпрос определено я вълнуваше, но Дарси не изрази подобни притеснения, а каза само, че според него Джорджиана се нуждае от силата и сигурността на мъж, на когото може да вярва и да разчита с увереността, че любовта, която той й засвидетелства, е зряло и чисто чувство.
— Това е в неин интерес и тъй като познавам Франсис Грантли много добре, спокойно мога да кажа, че няма друг мъж, на когото бих я поверил с по-голяма убеденост, че ще бъде щастлива — допълни той с такава категоричност, че за Елизабет беше ясно, че няма място за съмнение.
В писмото до леля си тя съобщи новината с голяма радост.
„Няма нищо изненадващо в това, не след горчивия си опит с Уикъм семейството подхожда много предпазливо към ухажорите, особено ако са млади и бедни! Д-р Грантли — учен с добра репутация и добри доходи, очевидно е бил напълно незапознат с размера на наследството на Джорджиана. Той е бил привлечен от нея заради общите им интереси, елегантността й, добрия й вкус и деликатната й природа. Мога да добавя (а съм сигурна, че ти също би се съгласиш, мила лельо), че тя притежава също така свежест и младежка прелест, които трудно могат да оставят някого равнодушен. Когато разбрал за зестрата й, той решил да намери начин да остане встрани от нея. Типично за д-р Грантли — да се стреми да избегне и най-малкото подозрение, че може да преследва богатството й. Мисля, че са решили годежът да бъде по-дълъг от обикновено, за да изчакат до осемнадесетия рожден ден на Джорджиана следващата пролет. Междувременно сега очакваме д-р Грантли да бъде чест гост в Пембърли. Дарси, разбира се, е изключително щастлив, че ще повери обичната си сестра на един от най-добрите си и най-доверени приятели. Тази вечер написа писмо до полковник Фицуилям в Цейлон, за да му съобщи добрата новина.
Нека да те върна назад, мила лельо, към времето, когато бяхме подведени от мис Бингли да повярваме, че брат й храни големи симпатии към мис Дарси. Съдейки от забележките на мистър Дарси, които не дават и най-нищожно основание за съмнение относно това дали д-р Грантли е подходящият мъж, не смяташ ли, че твърденията на мис Бингли са били по-скоро в сферата на пожеланията? Без съмнение тя се е надявала да подхрани по-скоро собствените си надежди, отколкото тези на брат си. Как всичко се преобърна! Мисис Ренълдс място не може да си намери от радост. Тя напълно одобрява Франсис Грантли и тъй като съм сигурни, че не може да повярва, че някой смъртен би бил достатъчно подходящ за скъпата й Джорджиана, д-р Грантли по всяка вероятност се доближава до идеала й. При това пълно единомислие и всеобщо удовлетворение можеш да си представиш на каква несравнимо приятна и щастлива атмосфера се радваме в Пембърли в момента. Липсвате ни само вие, за да бъде всичко съвършено.“
И сякаш добрите новини не бяха достатъчни, на следващия ден пристигна писмо от мистър Гарднър, който ги уведомяваше, че сделката с агентите за покупката на имота в Ламбтън е сключена. След като беше завел мисис Гарднър и децата да го видят и беше получил уверение, че всички са го харесали, той беше написал следното:
„Винаги ще ти бъда задължен за това, че ме насочи към този имот, Дарси. Семейството ми, особено мисис Гарднър, е очаровано от мястото, а малката Каролайн е във възторг, че в допълнение имаме щастието да бъдем на не повече от пет мили разстояние от Пембърли. Както знаеш, тя е особено близка с Елизабет и с нетърпение очаква да я види отново. Надяваме се да се пренесем в имението Оукли през новата година, когато и двете ни момчета ще бъдат приети да учат в Оксфорд. Междувременно тримата с теб и Бингли трябва да се срещнем и да обсъдим как да действаме по отношение на офисите ни в Лондон, тъй като аз смятам да продам къщата на Грейсчърч Стрийт. Вероятно няма да бъде трудно да намерим и наемем подходящи офиси в по-голяма близост до складовете ни. Много предприемачи и търговци са започнали да разпродават имуществото си или са банкрутирали. Търговската собственост бързо губи стойността си и тъй като ние самите не сме претърпели такива сериозни загуби, трябва да се постараем да се възползваме от пазара.“