Когато всичко в Ашфорд Хаус беше вече на мястото си и Недърфийлд беше заключен, мистър Бингли дойде да отведе жена си и сина си у дома. Разделиха се със сълзи, съвети и благопожелания и с обещание да се съберат отново на Коледа. Джейн имаше такова доверие във вкуса и преценката на сестра си и зет си, че не беше настоявала да види имота в Ашфорд, преди да бъде купен. Придружила беше обаче мистър Бингли, управителя, главния прислужник и иконома при пътуването до там, преди да бъде предприето преместването.
Тя толкова беше харесала къщата, обзавеждането и оформлението, градината и заобикалящия я парк, дори гората, пътеките и потоците — всички точно такива, каквито си ги беше представяла, че беше определила избора като съвършен. Чувайки това, Елизабет беше заявила, че й се иска на света да има още двадесет души като Джейн и всички да бъдат толкова скромни и сговорчиви.
След като поздрави съпруга си за избора на имота и за това, че е убедил Бингли да продаде всичките си акции от нечистата текстилна индустрия, за да купи Ашфорд Хаус, Елизабет отбеляза, че сега мистър Дарси трябва да се чувства много доволен от успеха си.
— Така е, разбира се — отвърна той, — особено предвид рецесията, която обзема текстилната индустрия в момента. Беше мъдро решение. Наистина съм щастлив, че можах да убедя Бингли да направи нещо, което се оказа и правилно, и икономически изгодно.
— И да ощастливиш както неговата жена, така и своята — безспорно двойно успешно начинание, не мислиш ли?
Дарси хвърли бърз поглед към Елизабет, подозирайки, че отново се шегува, но всъщност не беше така. От своя страна Елизабет продължаваше да се удивлява докъде може да стигне той в помощта към близките си. Неведнъж се беше оказвала свидетел на това. Той беше приел едва ли не за свой дълг да се грижи за приятелите и роднините, към чието добруване имаше отношение. Тя вече знаеше, че това благородство е достигнало и до собственото й семейство, дори и до най-непочтените и недостойните му членове, за което хранеше най-нежни чувства към него.
Лидия и Уикъм, сега очакващи второто си дете, в последно време бяха показали повече благодарност за усилията на Дарси по отношение на тях, а Елизабет и Джейн, научили от мисис Гарднър до каква степен се беше ангажирал, не можеха да не оценят забележителното му великодушие. Забелязала насмешливия му поглед, тя стана и отиде до него.
— Бях абсолютно искрена, мили — каза тя. — Да знаеш само колко съм щастлива, че Джейн и Бингли се местят в Ашфорд Парк! Ако трябва да съм честна, сигурна съм че ако ти не беше настоял, щяха да си останат в Недърфийлд и следващата година. Джейн е толкова благодушна, че не би натяквала на мистър Бингли за това…
Дарси я прекъсна по средата на изречението:
— Не мога да си представя Джейн да натяква нещо на когото и да било, мила, а що се отнася до благородния й съпруг, той говори за купуване на имот още откакто почина баща му, но с удоволствие се възползваше от безгрижието на живеенето под наем през цялото това време. Трябва да призная, че много скоро след годежа им с Джейн той ме помоли да се оглеждам за подходящо място и това е всичко, което съм направил. Беше просто въпрос на късмет, че Ашфорд Парк беше в наличност.
Елизабет се засмя и шеговито отбеляза, че е твърде скромен по отношение на своя дял в начинанието, и продължи, уверявайки го, че от сестра си знае, че Бингли е изключително благодарен за помощта и съвета му.
Колкото до Джейн, тя не можеше да си представи друго място с по-добро местоположение или с по-добро обзавеждане и отдаваше цялата заслуга на Дарси и Елизабет.
— Така че, мили — допълни Елизабет, — както виждаш, надарени сме с изключителен вкус и чудесна преценка.
Дарси се усмихна и каза, че има нещо, което винаги е обичал да прави — да дава добри съвети и да вижда как биват приети с охота.
— А към мен имаш ли някакъв специален съвет? — попита Елизабет с намерението да го отклони от сериозните теми.
— Всъщност имам, миличка — отвърна той, хващайки я за ръка. — Бих те посъветвал да ме придружиш до горния етаж, за да огледаме едни стаи.