Елизабет вече беше говорила с мисис Ренълдс да се погрижи за стая за бебето. Предложила беше да бъде близо до техните стаи и мисис Ренълдс беше проявила разбиране, макар и с известно учудване. Предишната господарка на Пембърли винаги беше предпочитала сънят й да не бъде обезпокояван от децата й. Това беше начинът, по който аристокрацията отглеждаше децата си.
— Ако ми кажете какво желаете, мисис Дарси, до пролетта ще съм го подготвила — беше казала тя, услужливо предлагайки приготовленията да започнат по-отрано.
Елизабет беше поискала, преди да даде каквито и да било нареждания, първо да се посъветва със съпруга си и сега остана учудена, че той вече знаеше за желанието й. Думите му изпревариха въпроса й:
— Мисис Ренълдс е споделила с Джорджиана, че сте говорили за нова детска стая. Преди сестра ми да се премести в другото крило на къщата, нейните стаи бяха срещу стаята на майка ни. Джорджиана е предположила, че може би ще се радваш, ако бъдат пригодени за бебето. Много са светли и просторни и имат чудесен изглед.
Макар да дойде неочаквано, предложението достави на Елизабет истинска радост. Това, че Джорджиана можеше да бъде щедра, колкото брат си, не беше изненадващо, но това, че мисис Ренълдс беше решила да поеме инициативата, а Дарси се беше заел да развие идеята, я накара да се почувства още по-щастлива, че е част от задушевната атмосфера на Пембърли, където всеки милееше за останалите. Това беше една постоянна загриженост, която тя беше започнала да приема като отличителна черта на хората тук, дължаща се според нея до голяма степен на природата и подхода на самия господар. Именно тази атмосфера, а не възможността да притежава изящни бижута, великолепни карети и армия от слуги — голямата радост на майка й, когато се сгодиха с Дарси — беше най-ценното за Елизабет. Стаите се оказаха точно такива, каквито Дарси ги беше описал. Много светли и просторни и с омайна гледка към розовата градина, която щеше да бъде възхитителна през пролетта, те имаха лесен достъп откъм главните апартаменти, а освен това бяха пригодени и за бавачка. Виждайки, че ги е харесала, Дарси настоя Елизабет да даде по-нататъшни нареждания, за да може работата да започне.
— Както съм казвал и преди, миличка, това е твой дом и ми се ще да се чувстваш свободна да изискваш всичко, което пожелаеш.
— Наистина ли ми имаш толкова голямо доверие? — попита тя.
— Лизи, убеден съм, че едва ли ще наредиш да отсекат гората, да обърнат течението на потока или да превърнат галерията в зала за боулинг, така че настоявам да кажеш на мисис Ренълдс какво искаш да бъде направено. Тя ще има грижата майсторите да свършат останалото.
Елизабет беше изключително щастлива. В живота й имаше толкова много радост, че на моменти й се струваше, че не я заслужава. Това обаче не й пречеше да са наслаждава на всеки един миг. След като свикна да бъде съпруга на Дарси и се научи да получава и да дава зрялата любов, която беше в основата на брака им, самата тя стана по-зряла и също като Джейн започна по-охотно да се наслаждава на щастието. Силата и емоционалната стабилност, които й даваше Дарси, без да се стига до отегчението, което често съпътства тези качества, сърдечното й приятелство с Джорджиана и вниманието и грижите, с които я обграждаха мисис Ренълдс и хората й, допринасяха за едно несравнимо удовлетворяващо и блажено състояние.
В писмото до приятелката си Шарлот, която току-що беше родила още една дъщеря — Ребека Ан, тя писа:
„Наистина съм щастлива, мила Шарлот. Радостта, че скъпата ми сестра Джейн ще бъде на по-малко от два часа път от Пембърли, заедно с обещанието чичо и леля Гарднър да се преместят в Ламбтън напролет — само на пет мили разстояние и малко преди датата, когато очаквам бебето си, е като че ли твърде много за едно честито сърце. Иска ми се да дойда да те видя, мила Шарлот, но се опасявам, че и аз както теб, когато Джейн роди Джонатан, съм напълно неспособна да пропътувам повече от пет мили. Вероятно ще отидем до Ашфорд Парк преди Коледа, но само за ден-два, тъй като бях предупредена, че не е добре да се претоварвам. Надявам се и се моля, мила ми приятелко, и ти, и малките ти момиченца да сте в добро здраве и вярвам, че скоро ще се видим тук. Джейн ми каза, че си се съгласила да й гостуваш през май и ако е дал Господ, ще те очакваме и в Пембърли.
Бог да те благослови!
Сполуката, съпътстваща Елизабет, споходи и други членове на семейството през тази година. На Коледа, която отпразнуваха в Ашфорд Парк с привичния за мистър Бингли размах, д-р Грантли и Джорджиана обявиха годежа си. Красивият пръстен на ръката й предизвика възхищение заради изработката и завист заради стойността си у всички присъстващи млади дами. За Елизабет и Дарси обаче той беше знак за сигурно приближаващото щастие на Джорджиана и д-р Грантли, а това имаше най-голямо значение. Нейната нежност съвършено хармонираше с неговата сила, а явната му гордост от увереността, че е спечелил любовта й, чудесно прилягаше на младежката й страст към него.