Джейн, която ги виждаше заедно за първи път от годежа им насам, определи съюза им като „истински благословен от небесата“.
— И у двамата има толкова неподправена доброта, Лизи, толкова са открити и искрени, че няма какво повече да се каже — заяви тя, и по изключение Елизабет безрезервно се съгласи. Дори Джейн не можеше да преувеличи добродетелите им.
Два дена по-късно писмата от Лонгборн потвърдиха, че Марая Лукас ще се омъжва за д-р Фолкнър по Великден, Кити пък щеше да й бъде шаферка. Д-р Фолкнър имаше процъфтяваща практика в Меритън, но нямаше собствена къща в близост и затова поне засега семейството щеше да живее в Лукас Лодж. Кити и мистър Дженкинс щяха да се женят през юли и възнамеряваха да пътуват до Бристол, за да посетят семейния му дом, преди да се завърнат в пасторската къща в Пембърли. Кити искаше да изчака раждането на детето на Елизабет, за да може сестра й да присъства на сватбата. Междувременно майсторите работеха по ремонта на пасторския дом, както Дарси беше обещал, и по оформлението и обзавеждането на новите детски стаи в Пембърли.
Независимо от незавидното положение на държавата, семействата в Пембърли и съседните имения бяха пощадени от най-лошите последствия от рецесията, благодарение най-вече на отговорното управление на собствениците им и усиления труд на арендаторите им. Специални усилия бяха положени, за да се помогне на бедните и безимотните. Никой не гладуваше в околностите на Пембърли или Ашфорд Парк тази Коледа, никой несретник не беше оставен без дом в студа заради алчността на земевладелците. Нямаше ги щетите от ширещата се бедност и страданието, което беше засегнало обширни територии от патриархална Англия през годината.
Църквите и енорийските съвети в Ламбтън, Пембърли и Камдън дружно бяха изиграли своята роля, издирвайки хора в беда и помагайки на семействата да оцелеят. Дарси и Елизабет, заедно с д-р Грантли и Джорджиана използваха деня след Коледа да раздадат много храна и дрехи на семействата в имението Пембърли. Детският хор пя по-сърцато и сладкогласно от всякога на тържеството по случай Бъдни вечер, където имаше такова изобилие от храна, че много от семействата отнесоха по домовете си толкова, колкото бяха изяли. В Пембърли празненствата бяха спокойни и скромни, ведри и весели, благодарение преди всичко на топлото приятелско отношение и християнските добродетели.
През новата година семейство Гарднър се пренесоха в Ламбтън по-рано, отколкото се очакваше. Зимата беше донесла лишения в домовете на всички земевладелци (с изключение единствено на онези, които обитаваха палати и кули от слонова кост) и гняв в общините. Мистър и мисис Гарднър чувстваха, че спокойният им, но безспорно скромен живот, е все по-застрашен посред цялата заобикаляща ги бедност. Тълпите от бездомници, скитащи из улиците, бяха направили живота по-несигурен и ги бяха подтикнали да се преместят възможно най-скоро.
Веднъж нанесли се в господарската къща в Оукли, където ги очакваха много нови социални отговорности, те, и особено мисис Гарднър и дъщерите й, станаха редовни гости на Пембърли. Каролайн, вече на четиринадесет истинска очарователна и интелигентна млада дама, беше запленена от Елизабет и захласнато я следваше из Пембърли, докато Емили, която беше само на девет, беше голяма ценителка на четенето и писането и можеше да бъде убедена да напусне библиотеката само когато дойдеше време за хранене. Двете семейства, отдавна сплотени от взаимно уважение и привързаност, станаха още по-близки. Елизабет и Джейн търсеха леля си за компания и за съвет като обичана по-голяма сестра. Дарси, Бингли и мистър Гарднър се радваха не само на процъфтяващо партньорство — съвпадението на интереси беше прераснало в приятелство, почиващо на здрави основи от споделена преданост и уважение.
По Великден Джейн отпътува за сватбата на Марая Лукас и се върна с едничката лоша новина, която бяха чували от повече от година насам. Лейди Лукас гаснеше бавно поради дълго и необратимо боледуване и сватбата на Марая всъщност се беше състояла по-скоро заради майка й. Сега една болногледачка живееше постоянно в Лукас Лодж, а Марая и съпругът й, докторът, щяха да останат там, докато майка й има нужда от техните грижи. Както пишеше Кити: