„Едва ли ще изкара лятото, Лизи. Марая и болногледачката Уилямс са постоянно до нея. Д-р Фолкнър е много мил и се грижи за лейди Лукас непрестанно, за да облекчава болката й. Наистина, Лизи, той е толкова добър лекар, не можем да си представим какво бихме правили без него.“
Джейн потвърди новината, която съобщаваше Кити. Каза също, че Шарлот обещала да дойде в Ашфорд Парк и Пембърли, но мистър Колинс не можел да бъде далеч от Нейно благородие в Розингс и щял да си тръгне за Кент след не повече от седмица у семейство Бингли — без съмнение за да докладва на покровителката си къде и как са се установили. Шарлот обаче щяла да остане и да доведе в Пембърли и двете си момиченца. Тази добра новина беше почти напълно достатъчна да помогне на Елизабет да превъзмогне тъгата от писмото на Кити, но не желаейки да пренебрегне чувствата на сестра си, тя не каза нищо друго, освен че с нетърпение очаква да се срещне с Шарлот и двете й дъщери, като подкани Джейн да си припомни собственото им детство, когато Шарлот, Джейн и Лизи бяха трите най-щастливи момичета в Меритън.
По-късно Елизабет писа на Шарлот с покана да остане в Пембърли за толкова време, за колкото й е възможно да се откъсне от Хънсфорд и Розингс Парк. И докато запечатваше писмото, се усмихна. Каква радост беше да очаква пролетта, приятелката си Шарлот, бебето си и да не очаква мистър Колинс! „Мили Боже — помисли си тя, — та това ще бъде почти рай“.
Посред първата лятна буря, в един съботен следобед на 1817 г., когато д-р Стивънс беше заминал за Дарби, за да бъде съдия в една среща по крикет, и само леля Гарднър и мисис Ренълдс бяха там, за да помогнат при появата й на бял свят, се роди дъщеричката на Елизабет.
Дарси, който се наложи да бъде извикан от среща с мистър Гарднър в Ламбтън, за първи път беше напълно неспособен да направи нещо повече от това да крачи напред-назад и да изисква новини за жена си на всеки пет минути. За щастие д-р Грантли, който беше на гости при Джорджиана, и мистър Гарднър бяха до него. Те напразно го убеждаваха да бъде търпелив и едва го спряха да не пришпори коня си в дъжда, за да доведе странстващия доктор.
Дарси му беше направо бесен:
— Как може да отиде в Дарби за среща по крикет в такъв ден? — питаше той. — И какъв крикет могат да играят в това време?
Безсмислено беше да се изтъква, че никой не беше очаквал Елизабет да роди поне до края на май и че сутринта е била прекрасна за крикет.
Мисис Гарднър, която беше родила четири деца, мисис Ренълдс, която също имаше подобен опит, и младата Джени се справиха наистина много добре. Малката Касандра Джейн се роди в късния следобед и единодушно беше обявена от всички за най-прекрасното бебе, което някога бяха виждали. Д-р Стивънс пристигна тъкмо когато мисис Гарднър я показваше на щастливите й родители — останал без дъх и извиняващ се, и твърде закъснял, за да може да направи повече от това да потвърди, че дамите безспорно са се справили чудесно и че майката и дъщеричката са в прекрасно здраве.
Дарси, който беше заплашвал да накаже доктора жестоко, задето е пренебрегнал задълженията си, толкова се радваше за жена си и дъщеря си, че целият сияеше и благодари на д-р Стивънс като че е присъствал през цялото време. Тъй като беше щастлив господар на имение, в което нямаше ограничения при унаследяването, Дарси не се притесняваше от въпроса за мъжки наследник. И понеже беше сигурен, че след няколко години може да имат и син, който да продължи фамилните традиции в Пембърли, това, както сам каза, не беше въпрос от голяма важност.
Безпроблемното раждане на едно прекрасно момиченце беше достатъчно основание да бъде щастлив, а грижите му се изчерпваха с нейното здраве и спокойствието на жена му. Елизабет, която тайно се беше надявала на син, нямаше време за разочарования. Цялото й време беше ангажирано с потребностите на жизнената й дъщеричка, чиято прилика с красивия й баща и очарователната й майка беше видима за всеки, дошъл да я види.
В Пембърли от дълго време не се беше раждало дете и всички арендатори и съседи искаха да я зърнат. Всички знаеха, че по стара традиция трябва да намерят в Касандра фамилна прилика, която никой друг посетител не е забелязал. Един виждаше благородното чело на баща й, друг — красивите тъмни очи и свежия тен на майка й. Мисис Ренълдс дори реши, че има прилика с очите на покойната майка на Дарси.