Елизабет, която беше предупредена от съпруга си, че трябва да бъде подготвена за цялото това внимание, го прие напълно спокойно. Беше достатъчно разумна, за да знае, че Касандра Джейн принадлежи на родителите си точно толкова, колкото и на Пембърли. За щастливите й кръстници Джейн и Чарлс Бингли, Касандра Джейн щеше да бъде „прекрасна малка приятелка за Джонатан“. За майка си и баща си тя беше центърът на Вселената.
Глава единадесета
Гласове на недоволство и политически пристрастия
С кратко съобщение мистър Дарси беше информирал лейди Катрин де Бърг за сгодяването на сестра си и д-р Франсис Грантли от колежа „Сейнт Джонс“ в Оксфорд. Малко по-късно Джорджиана Дарси лично беше писала на леля си за годежа с обещание да посети Розингс в най-скоро време. Преди това се беше посъветвала с брат си и снаха си и те я бяха предупредили да очаква изблик на любопитство и лични въпроси. Когато обаче нито едно от писмата не получи отговор, Джорджиана започна да се притеснява, че неволно е обидила леля си, без да знае как да постъпи от тук насетне.
Раждането на Касандра Джейн й донесе несравнимата радост самата тя да стане леля, което изтласка всички мисли за лейди Катрин на заден план. До един юнски ден, когато двете с Елизабет бяха останали с Касандра в детската стая. И двете млади жени обичаха времето, което прекарваха така, тъй като то им даваше възможност да разговарят по сестрински за много неща — и сериозни, и по-емоционални, в зависимост от случая. Заприказвали се бяха за това как Каси може да израсне с усет към музиката и рисуването. Елизабет не се съмняваше, че в Пембърли, заобиколена от толкова много великолепно изкуство музика, Касандра ще придобие вкус към тях, но добави че ако все пак не стане така, ще разчита на леля й Джорджиана да я вземе под крилото си.
Разговорът им беше прекъснат от Джейн, която влезе с писмо от лейди Катрин, адресирано до Джорджиана. Беше отговор на нейното писмо и на съдържащата се в него информация за годежа й. Без каквито и да било коментари авторката му отправяше властна покана към Джорджиана и д-р Грантли да заповядат в Розингс през юли с уточнението, че третата седмица на месеца ще бъде най-удобна. Едва ли не като послепис, тя изпращаше поздравленията си към мистър и мисис Дарси и изразяваше надежда, че те и дъщеря им са в добро здраве.
Повелителният тон на писмото развесели Елизабет, която заяви:
— Видя ли, Джорджиана, излишно е да се тревожиш, че си разочаровала лейди Катрин. Тя вероятно е проучила родословното дърво и надеждността на д-р Грантли и след като ги е намерила за напълно задоволителни, сега иска лично да се запознае с него и затова ви призовава да се явите в Розингс!
Джорджиана се засмя и попита:
— Откъде си толкова сигурна, че имаме съгласието й?
Поне на този етап Елизабет можеше да я увери:
— Разбира се, че го имате — ако не беше така, вероятно щеше вече да е пристигнала с файтона си, за да ти го съобщи лично и да изиска незабавно да приключиш връзката!
Докато говореше, в очите на Елизабет проблясваха закачливи пламъчета и Джорджиана отказа да приеме думите й на сериозно. Но брат й, който беше влязъл междувременно и беше чул какво казва Елизабет, през смях увери сестра си, че наистина с така.
— Лизи е напълно права, Джорджиана, повярвай ми — ако лейди Катрин не беше одобрила Франсис Грантли, вече щяхме да сме го разбрали.
— Значи мислиш, че с мистър Грантли трябва да заминем за Розингс?
— Точно така и гледай да е добре подготвен, защото лейди Катрин ще иска да знае всичко за него — каза Дарси, но после, забелязвайки паниката, която беше предизвикал у сестра си, омекна и призна, че само се е пошегувал.
Елизабет добави, че определените от лейди Катрин дати по всяка вероятност ще бъдат удобни за Джорджиана и Франсис Грантли, тъй като предишната седмица всички щяха да са отпътували за Хъртфордшър за сватбата на Кити.
Дарси пък имаше друга, по-приятна, изненада за тях двете. Току-що беше получил по пощата писмо от полковник Фицуилям. Той пишеше, че се връща в Англия през есента — „навреме за коледното тържество в Пембърли и за сватбата на Джорджиана през новата година“. Новината ги зарадва, но и малко ги озадачи. Елизабет разбираше желанието му да присъства на сватбата на Джорджиана, но все пак й се струваше, че има и още нещо, което го е накарало да се прибере по-рано от планираното.
Нещата се поизясниха, когато Дарси продължи да чете — Фицуилям беше доста добре информиран за възцарилата се нестабилност в страната и Парламента. Той винаги беше проявявал по-голям интерес от братовчед си към политиката и след като се беше срещнал с някои членове на реформисткото движение, сега беше нетърпелив да се присъедини към тях: