Пълната липса на завист у Шарлот за отличните бракове на Джейн и Елизабет, съпричастието й към чувствата на семейство Бенет по отношение на унаследяването на Лонгборн и безкористната й загриженост за щастието и добруването им, я отличаваше като вярна и скъпа приятелка. Голяма част от онзи ден те прекараха в разговори за семействата си, най-вече за по-малките си сестри — Марая и Кити, което също бяха неразделни приятелки от детските си години.
Елизабет не познаваше добре д-р Фолкнър, но отвред беше чувала само хубави неща за него и беше сигурна, че Марая ще бъде много щастлива. Шарлот се съгласи с нея, като добави, че той полага грижи за тежко болната им майка, които далеч не са продиктувани само от дълга му като лекар. Колкото до Кити, и двете бяха единодушни, че характерът и светогледът й напълно са се променили далеч от влиянието на по-малката й вятърничава сестра Лидия.
— Когато с Марая посетихме Лонгборн преди сватбата, не бях виждала Кити от близо една година и, честно ти казвам, мила Елайза, съвсем не очаквах такава забележителна промяна в нея. Все още е млада и някак импулсивна, но в това няма нищо страшно. Важното е, че нравът и ценностите й са вече други.
Елизабет също смяташе така.
— Мистър Дженкинс определено промени Кити — поде тя, но Шарлот деликатно я прекъсна:
— Макар да съм съгласна, че влиянието на мистър Дженкинс не бива да се пренебрегва, аз си мисля, че заслугата е по-скоро на вас с Джейн. Вие двете сте й дали пример как една млада жена трябва да се държи в най-отбрано общество и как може да се наслаждава на хубавите неща от живота с изтънчена умереност, без да изпада в изблици на невъздържаност и непристойност.
Елизабет се изчерви при тези ласкави думи на приятелката си, но въпреки това й беше приятно да ги чуе.
На следващия ден за вечеря дойдоха семейство Гарднър, а по-късно през седмицата намина Розамънд Фицуилям и настойчиво покани всички на гости в Ръшмор Фарм, което беше особено интересно за Шарлот, тъй като тя никога не беше ходила в конеферма. Семейство Гарднър също настояха Шарлот да ги посети лично, за да види колко добре са се наредили в Дарбишър след двадесет години, прекарани в Лондон. Когато се върнаха от Оукли в един прекрасен следобед обаче, у дома ги посрещна тъжна вест.
Пристигнало беше съобщение от сър Уилям Лукас. Рано сутринта лейди Лукас беше починала и Шарлот трябваше да замине за Лукас Лодж. Сълзи бликнаха от очите й, при което Елизабет прегърна скъпата си приятелка, а Дарси незабавно отиде да намери мисис Ренълдс и да организира предстоящото пътуване до Хъртфордшър. Категоричен беше, че Шарлот и децата й не могат да пътуват сами. Щяха да вземат една от неговите карети с доверен човек от Пембърли, който да ги придружи. Според него вестта вече трябваше да е стигнала и до мистър Колинс в Кент и той без съмнение също щеше да дойде за погребението. Беше направено всичко възможно, за да тръгнат навреме и да стигнат до Ковънтри, преди да се мръкне.
Загрижеността и щедростта му към Шарлот нямаха граници. Когато след по-малко от час вече бяха готови за тръгване, той я увери, че са в добри ръце. Каза, че кочияшът има указания да следва всяко нейно нареждане, но предложи да направят престой в една странноприемница, която препоръча като сигурна и удобна. И подчерта, че Шарлот не бива да има никакви притеснения за това, тъй като прислужникът му ще се погрижи за всичко. След като отново изказа съболезнованията си и помоли да ги предадат на сър Уилям и на Марая, той я увери:
— Не се безпокойте, мисис Колинс, ще пристигнете в Лукас Лодж без проблеми — и добави: — Двамата с Бингли ще бъдем медно с вас след ден-два.
Шарлот му благодари от все сърце и на раздяла прошепна на Лизи:
— Мила ми Елайза, имаш изумително разумен и щедър съпруг. Грижи се за него!
Елизабет я беше помолила да я извини, че не може да присъства на погребението, но Шарлот я беше успокоила с обичайната си кротост:
— Знам, че не можеш да пътуваш в момента, Елайза, но не се съмнявам, че мислено ще бъдеш с нас. Майка ми винаги много ви е харесвала двете с Джейн и много й се искаше да си намерите добри съпрузи. Сега, след като опознах мистър Бингли и мистър Дарси през тези две седмици, знам, че мечтите й за вас са се сбъднали.
Ненадейно Елизабет се натъжи, замисляйки се колко се с променил животът им от времето на моминските им години заедно. Шарлот беше най-първата й дружка. И дори трагикомичните обстоятелства около женитбата й с мистър Колинс не бяха успели да разрушат приятелството им.