— А Бингли какво мисли? — попита Елизабет, обезпокоена от думите на сестра си.
— Бингли смята, че проблемите са резултат от липсата на каквито и да било управленски качества както у принца — регент, така и сред управляващите тори — поясни Джейн. — Той казва, че вече е време да направят нещо повече от това да арестуват хората и да изпращат бедните в затвора.
Елизабет остана изненадана колко осведомена е сестра и за първи път Джейн, която обикновено беше внимателен слушател, но не вземаше почти никакво участие в подобни разговори, се оказваше толкова ангажирана и откровено заинтересована. Отначало се запита каква може да е причината за това, но после си спомни, че след като тя самата се беше посветила изцяло на раждането на Касандра, Джейн беше прекарала доста време със семейство Гарднър, които имаха много и разнообразни контакти с Лондон. Нищо чудно, че беше в течение на всички вести от града. Вълнението й беше напълно искрено — изглеждаше като някой, който се е спуснал по течението на кротка речица с малка и крехка лодка, мислейки, че е в безопасност и нищо не може да го изненада, но неочаквано е разбрал, че напред има опасни бързеи. Това беше толкова нетипично за Джейн, че Елизабет реши да поговори с леля си Гарднър, за да се увери, че безпокойството й не почива на празни слухове.
По-късно обаче, след като приказва с леля си и чичо си, които дойдоха от Оукли за вечеря, Елизабет сама започна да се убеждава, че основания за техните опасения и за тревогите на Джейн все пак има. Научи, че младите жени и момичетата — някои на не повече от дванадесет години — биват примамвани в града с обещания за какво ли не — от скромни служби като домашни прислужници до вълнуващи романтични преживявания и заветна слава сред редиците на франтовете в антуража на принца — регент.
— Представяш ли си, Лизи, наивните девойчета идват в Лондон с надеждата да станат държанки на някоя знаменитост — каза леля й.
— Умът ми не го побира, лельо. Как се е стигнало до там?
Трудно й беше да го приеме, но леля й беше безкомпромисна:
— Стига ти само да погледнеш колко разгулно и себично живеят принцът — регент и придворните му, и ти слава ясно какво се случва. Няма ли пример, който младите да следват, настава хаос и точно това виждаме сега в Лондон.
Мистър Гарднър беше също толкова възмутен:
— Не е ли страшно, мила ми Лизи, че същият този народ, който се е сражавал срещу Бонапарт и два пъти го е побеждавал, се оказва загубил всякаква посока и принципи? Регентът и придворните му се вълнуват само и единствено от собствените си удоволствия — за един ден прахосват повече пари, отколкото са нужни на едно семейство да се изхранва цял месец. Правителството е явно объркано и неспособно да осигури каквото и да било разрешение на проблемите ни, а предприемачите ги интересува единствено как да трупат още и още печалби. Алчността, мила Лизи, не прощава на никого!
На Елизабет й хрумна да попита чичо си дали поддържа връзка с полковник Фицуилям и дали го е запознавал с това, което се случва.
— Ама разбира се — нали като се върне, полковник Фицуилям ще ни бъде равноправен съдружник. Държа го в течение за всичко — отвърна мистър Гарднър.
— А знаеш ли кога се очаква да се върне в Англия?
— Всъщност да. Миналата седмица ми писа, че ще си бъде тук за Коледа за рождения ден на Каролайн и, разбира се, за сватбата на мис Дарси през новата година. И полковникът, както мистър Бингли, е съгласен с мен, че Британия се нуждае от нови предводители и нови закони, за да може системата да бъде реформирана.
Елизабет кимна с разбиране и се усмихна. Току-що в пъзела се беше наместило едно съществено парченце. Излизаше, че основният източник на информация за полковника е бил чичо й. Мистър Бенет неведнъж беше подчертавал, че братът на жена му е „добър либерал“, защото, естествено, като търговец нямаше как да бъде консерватор! Дори баща й обаче не беше предполагал, че мистър Гарднър може да бъде реформист, а сега се оказваше, че по всяка вероятност той насърчава Фицуилям да се присъедини към реформистите и да влезе в Парламента.
Макар никога да не беше проявявала интерес към политиката, Елизабет откри, че е истински заинтригувана. Сега щеше да очаква завръщането на полковник Фицуилям с много по-голям интерес, отколкото преди седмица или две.