Нямаше търпение да сподели това със съпруга си.
Мистър Дарси и мистър Бингли се върнаха от погребението на лейди Лукас с писма на благодарност от сър Уилям, Шарлот и останалите членове на семейството и със специална покана към Джейн и Елизабет да отседнат в Лукас Лодж, когато дойдат в Хъртфордшър за сватбата на Кити през юли. Джейн се запита дали родителите им няма да се обидят, ако не останат в Лонгборн, но щом разбра, че семейство Уикъм ще бъдат настанени там, незабавно размисли.
Веднага щом се върна в Пембърли на следващия ден, Елизабет изтича нагоре по стълбите и развълнувано заразказва за случилото се вчера и за това, което беше разбрала от мистър Гарднър — особено за разкритието за политическите амбиции на Фицуилям. Очаквала беше Дарси да бъде много изненадан, но за нейно най-голямо разочарование се оказа, че той самият е много добре информиран:
— Забравяш, мила ми Лизи, че мистър Гарднър е съдружник не само с Фицуилям, но и с нас с Бингли. Всички ни държи в течение. Има големи връзки и в града, и в търговските среди, а да не говорим, че двадесет години е живял в сърцето на търговската част на Лондон и го познава по-добре от всеки от нас. Помниш ли онази седмица, когато двамата с мистър Гарднър пътувахме до Лондон и Оукли по работа, а ти остана в Недърфийлд с Джейн?
Елизабет кимна и си припомни, че Дарси се беше върнал почти убеден, че чичо й ще купи имението Оукли.
— Е, тогава за първи път той ми каза защо толкова държи да напусне Лондон. Не беше само заради желанието на леля ти да се върне в графството, където е израснала. И двамата бяха започнали да се чувстват все по-несигурни в града — мизерията, тълпите от хора, прииждащи без цел и посока, липсата на всякакъв ред в Двора и сред сбирщината от сподвижници на принца — регент. Повярвай ми, Елизабет, той беше сериозно притеснен за безопасността на семейството си и за това, че децата му получават лош пример.
— А от тогава говорили ли сте за това? — попита тя.
— Да, говорили сме често. Той знае, че аз самият никога не съм обичал да прахосвам пари в Лондон. Всички онези безумни забавления и пиянски истории не са по вкуса ми. Аз лично не съм потърпевш, защото не живея там, но съм съгласен с него — устоите на лондонското общество се рушат. Трябва да призная обаче, че нямах представа за пристрастията му към реформистите. Това е нещо ново, но вероятно е следващата стъпка. Фицуилям очевидно е въодушевен и ако чичо ти го подкрепи, може да успеят на изборите. Не сме обсъждали намеренията на Фицуилям, но ми е известно, че мистър Гарднър познава някои хора — най-вече от средите на търговците, които са заинтересовани да работят за реформата. Така че, мила ми Лизи, скоро можем да имаме и политик във фамилията.
Въпреки шеговитата забележка, очевидно беше, че Дарси приема възгледите на мистър Гарднър напълно сериозно. Имаше голям респект и към двамата и високо ценеше преценката им. Елизабет беше наясно, че мнението на Дарси никога не се беше влияло от превзетостта и снобизма, които господстваха в средите на висшето общество в града. Той се беше обявил против съревнованието на класов принцип, превърнало се във всеобщо развлечение сред богатите в момента и, както сам казваше, „се беше потулил в Дарбишър“ за по-голямата част от годината, като пътуваше до Лондон само по работа или по специални поводи и отсядаше за съвсем кратко на Портман Скуеър. След сватбата им почти нищо не се беше променило. Макар Елизабет да харесваше разходките до столицата от време на време, малко неща можеха да я привлекат и задържат там, особено сега, когато семейство Гарднър се бяха преместили и провинцията. В едно поне беше сигурна — завръщането на полковник Фицуилям щеше да бъде началото на един много интересен период за всички тях.
Кити Бенет се омъжи за преподобния Хю Дженкинс в Лонгборн в един прекрасен юлски ден със слаб разхлаждаш ветрец и пъстри сенки, омекотяващи ярката лятна светлина. Макар да не притежаваше нито класическата красота на Джейн, нито пленителния матов тен и ведрото очарование на Елизабет, Кити беше доста хубавка булка. Излъчваше младост и нежност и изглеждаше прелестно заедно с двете си шаферки, Каролайн и Емили Гарднър, които оттренирано я следваха по пътеката към олтара. Много от присъстващите този ден в църквата ги помнеха от сватбите на Джейн и Елизабет преди няколко години и доста от тях отбелязаха колко пораснала беше младата мис Каролайн Гарднър и колко се беше разхубавила.
Седнала до сестра си, Джейн прошепна:
— Ах, Лизи, виж колко е красива Каролайн!