Емили си беше все още дете, но четиринадесетгодишната й сестра се беше превърнала в същинска млада дама. Височка за възрастта си, стройна и много изящна, Каролайн беше по-обсъждана от булката. Родителите й бяха истински горди — не само заради красотата на дъщеря си, но и заради уравновесеността и скромността в държанието й през цялото време.
Особено впечатляващ беше контрастът с все така повърхностната и незряла Лидия Уикъм, която, въпреки че беше майка на две момченца, не можеше да устои на изкушението да кокетничи и да флиртува с всеки мъж, изпречил се пред погледа й, докато през това време съпругът й се разтакаваше наоколо, видимо нехаещ за поведението на жена си. Явно беше, че Уикъм е напълно отегчен от нея и изобщо не се вълнува кой забелязва това. Далеч по-добре се чувстваше в компанията на чуждите съпруги или попе на онези от тях, които нямаха нищо против угодническите му усмивки и комплименти.
До края на сватбеното тържество Елизабет сериозно се беше отегчила да слуша как майка й превъзнася достойнствата на „момчетата на Лидия“. На Лидия определено й беше приятно, а Уикъм направо се разтапяше от това внимание, сякаш беше насочено към самия него. Очевидно беше, че трите години брак не бяха обогатили с нищо ценно характера на нито един от двамата.
Благодарение на подкрепата на съпрузите си, Джейн и Елизабет имаха късмет, че той не направи опит да се присъедини към тях нито на масата, нито по-късно, когато изпращаха младоженците на сватбеното им пътешествие до Бристол.
Мисис Гарднър обаче забеляза, че той проявява специално внимание към младата Каролайн и побърза да се намеси, като в присъствието на дъщеря си целенасочено го попита къде са жена му и синовете му. Уикъм на мига невъзмутимо се опита да впечатли мисис Гарднър, впускайки се в хвалебствия по адрес на Лидия и момчетата и твърдейки, че те са радостта на живота им. След като през изминалите двадесет и четири часа ги беше наблюдавала как се отнасят към децата си — ту с безразличие, ту прекалено снизходително, — мисис Гарднър остана изумена от лицемерието му, но не каза нищо.
По-късно, когато се върнаха в Лукас Лодж, тя сподели възмущението си пред племенничките си:
— Как е възможно нито един от двамата да няма поне капчица срам!
— Лельо, мила, няма защо да се учудваш и двамата са толкова безочливи, че явно очакват, че всички роднини и съседи са забравили напълно и неговото скандално поведение от времето, когато полкът беше в Меритън, и обстоятелствата около сватбата им — отбеляза Елизабет, ядосана, че се беше наложило през цялото време Дарси да търпи престорената му усмивка и лицемерното му поведение, познавайки истинската му природа. Джейн от своя страна беше още по-безкомпромисна.
— Съгласна съм. Аз лично бих се срамувала да присъствам на сватбата след всичко случило се. Но мисля, че мистър Уикъм вече не е заплаха за никого от познатите ни — постарах се да осветля всеки, който би се заинтересувал от тях, както за безпардонния начин, по който измамиха всички, така и за безхаберието им. Не вярвам някой, който се е държал като тях, да не загуби изцяло уважението на всички почтени хора.
Елизабет беше впечатлена от остротата на думите на обикновено деликатната са сестра, но в същото време беше доволна, че Джейн изпитва същите чувства, каквито изпитваше и тя. Двете с Джейн бяха пощадени от последствията от постъпката на Уикъм и Лидия единствено благодарение на щедростта на бъдещия по онова време съпруг на Елизабет и на решимостта му да й спести болката от това да сподели срама на глупавата си сестра. Любовта му, която тогава тя беше отхвърлила — в резултат на безпочвени предразсъдъци и пренебрежение, — беше застанала между всички тях и присъдата, с която обществото беше готово да се нахвърли върху им. При спомена за това по гърба й пробягаха студени тръпки. Когато видя мистър Дарси да приближава заедно с мистър Гарднър, тя искрено се зарадва, а той нежно пое протегнатата й ръка в отговор на милата й усмивка.
— Готови ли сме да тръгваме? — попита мистър Гарднър и дамите се разделиха, за да се сбогуват и да се погрижат за багажа си.
— Ей сега — каза Елизабет, — само да намерим Шарлот и да й благодарим. Марая, ето те и теб, виждала ли си Шарлот?
Намериха я и като я придърпаха настрани, й благодариха топло и от все сърце за любезното гостоприемство и я поканиха да им гостува отново.
Мистър Бенет също имаше нужда от внимание — сега само Мери оставаше да му бъде компания. Дарси го увери, че е добре дошъл в Пембърли винаги когато му се прииска да смени обстановката.