— Фицуилям! Кога пристигна? Откога си в Англия? — подхвана Дарси, едновременно учуден и радостен че го вижда.
След като се поздравиха сърдечно, Фицуилям обясни и се извини отново, като подчерта, че е наел стая в странноприемницата в Ламбтън — в случай че в Пембърли има настанени други гости.
— Що за глупост? — възнегодува Дарси. — Фицуилям, като че ли не знаеш, че тук има предостатъчно място! Напиши една бележка до съдържателя и да изпратим да донесат багажа!
Елизабет подкрепи съпруга си:
— Разбира се, можеш да останеш в Пембърли. Защо да губиш време да се връщаш тази вечер в Ламбтън? Мистър Гарднър ще вечеря с нас, а ти със сигурност ще искаш да се срещнеш с него.
Фицуилям лесно склони да остане и двамата с Дарси незабавно отидоха да се погрижат багажът му да бъде донесен от странноприемницата, а през това време Елизабет изпрати да повикат мисис Ренълдс, за да приготви стаите му.
Мистър Гарднър пристигна навреме за вечеря, след като се беше отбил да уреди някои сметки и да се погрижи за някои домашни дела във фермата. И искрено се зарадва, че намира Фицуилям в Пембърли цял месец по-рано, отколкото беше очаквал да го види в Англия. Полковникът, с когото през последните три години си бяха разменяли писма по въпроси, свързани с търговията, приемаше мистър Гарднър с голямо уважение — не само като проницателен и почтен предприемач, но и като доверен приятел. Беше останал много впечатлен от цялото му семейство, когато се беше запознал с тях по време на приготовленията за сватбата на Дарси и Елизабет. Както Дарси беше предположил, мисис Гарднър го беше очаровала като жена с достойнство и отличен вкус, чиито деца, особено момичетата, се отличаваха с безукорно поведение и изключителна начетеност.
Тъй като те живееха в Лондон, и преди, и след сватбата Фицуилям често се срещаше с тях, предпочитайки тяхната компания пред тази на колегите си офицери в лондонските клубове. Тогава той не разполагаше с достатъчно пари, които да пилее по игралните маси, и съвсем не беше склонен да участва в офицерските флиртове с благоразположени дами, затова често оставаше сам и често биваше канен на вечеря у семейство Гарднър. Като ерген без собствен дом, където да се прибере, той беше много щастлив и благодарен за щедрото им гостоприемство. Гостуваше им редовно, особено в неделите, които очакваше с нетърпение, и беше започнал да вярва, че те също ги очакват. Заминаването за Индия беше особено болезнено за него и писмата не бяха успели напълно да компенсират болката. Всички много му бяха липсвали.
Неочакваната им среща в Пембърли ги върна към тези спомени. Имаха много неща да си кажат и Дарси, знаейки, че ще разполага с предостатъчно време да говори с братовчед си, тъй като е в Пембърли, ги остави насаме, като подчерта пред Елизабет с известен сарказъм, че очевидно бъбривостта е присъща не само на дамите. Елизабет се засмя и добави, че винаги е приемала Фицуилям за доста словоохотлив и затова съвсем не е изненадана. Което веднага предизвика контриращ отговор относно предпочитанията й към сурови и мълчаливи мъже, разбира се!
Без да подозира, че е станал обект на коментари, Фицуилям се беше задълбочил в сериозен разговор за някои проблеми, които особено го вълнуваха. По време на престоя си в Индия, той беше разбрал за притесненията на мистър Гарднър и някои от познатите му предприемачи за посоката, в която държавата очевидно беше поела. Най-обезпокоително се беше оказало безсилието на средната класа да изрази позицията си в парламента и да принуди правителството да приеме проблемите им на сериозно. А сега виждаше как разочарованието обзема цялото английско общество.
— И какво излиза — поддръжниците на торите недоволстват, че са недостатъчно репресивни, а реформистите и вигите критикуват липсата на достатъчно свобода и непригодността на парламентарната ни система да защитава интересите на цялото общество, вместо само тези на ленд лордовете — отбеляза той и никой от присъстващите не изрази несъгласие.
Мисис Гарднър и Елизабет заведоха момичетата да си легнат. Бяха уморени от дългия ден и вълненията около неочакваното пристигане на Фицуилям. И лелята, и племенницата се радваха на завръщането му — с галантността и дружелюбното си отношение той беше спечелил обичта и на двете. Докато завиваха Емили, мисис Гарднър отбеляза:
— Доста оживление донесе полковник Фицуилям, а, Лизи!