Макар да беше малко изненадан, Дарси не се опита да го разубеждава — съветът, който му даде, беше практичен и много добре обмислен:
— Така, както цените на обработваемата земя са тръгнали надолу, ще имаш известни затруднения. Къде мислиш да се установиш? Убеден ли си още, че искаш да ни бъдеш съсед?
Фицуилям се засмя:
— Много бих се радвал, ако остана на един хвърлей от вас и мистър и мисис Гарднър — не само защото обичам Пембърли, но и защото сме решили да работим заедно.
Елизабет остави книгата си настрана.
— А смяташ ли да участваш активно в Компанията? — попитат тя.
Фицуилям се засмя.
— Толкова активно, колкото искат съдружниците ми — отговори той. — Аз имам позиции в колоните, а мистър Гарднър гори от желание да установи контакти с предприемачите там. Трябва да обсъдим някои неща.
Дарси кимна в знак на съгласие, но не задълба в темата. Продължаваше да бъде впечатлен от ентусиазма на братовчед си.
Когато Елизабет сподели, че смятат да организират прием с вечеря в чест на завръщането му, Фицуилям откликна също толкова въодушевено.
А ще има ли танци след вечерята? — попита със светнал поглед, при което Дарси, който не беше от най-запалените танцьори, отвърна:
— Ако искаш да танцуваш, Фицуилям, и можеш да накараш дамите да се присъединят към тебе, бъди сигурен, че ще има и танци.
Следващата събота в Пембърли дойдоха на вечеря всички съседи, които познаваха полковник Фицуилям, а заедно с тях и някои, които не го познаваха: Чарлс и Джейн Бингли, цялото семейство Гарднър, цялата фамилия Камдън, Розамънд и съпругът й, Кити и мистър Дженкинс, които наскоро се бяха върнали от Уелс, както и няколко младежи от селото. Джорджиана и мисис Ансли току-що се бяха прибрали от Лондон, очакваше се да пристигне и д-р Грантли от Оксфорд. Празненството не беше никак малко, но Елизабет и мисис Ренълдс с радост можеха да признаят, че са се справили чудесно.
Вечерята беше безупречна с внимателно подбрано меню и блюда за всеки вкус. След това дойде ред на обичайната олелия в очакване на забавни игри и най-вече на музика. Фицуилям винаги беше обичал музиката. Елизабет си спомни всеотдайната му подкрепа към усилията й в Розингс преди няколко години. Тя изпя една-две песни, Кити също се включи, като пригласяше на съпруга си, чийто прекрасен уелски глас спечели искрено възхищение. Джорджиана — сега доста по-уверена в сравнение с първия път, когато Елизабет я беше чула да свири с лекота изпълни една сложна композиция, а Каролайн с добре овладян и шлифован глас изпя една прекрасна английска песен и спечели бурните аплодисменти на всички.
Каролайн тъкмо събираше полите си, приемайки поздравления за сладкогласното си изпълнение и за отличната си фразировка, когато се приближи полковник Фицуилям и я покани да изпея заедно един дует, който бяха пели преди около три години преди заминаването му за колониите. Намериха партитурата и инструменталната част, а Елизабет, въпреки че не си я спомняше много добре, се съгласи да им акомпанира. Музиката се лееше така красиво, че всички присъстващи затаиха дъх и дори камериерите изчакаха с поднасянето на кафето, за да не развалят магията. Когато изпълнението свърши, последваха такива възторжени овации, че младата Каролайн поруменя, а Фицуилям най-галантно целуна ръката й.
Вече почти дама, тя отвърна на комплимента му с дълбок поклон, след което се оттегли в дъното на стаята, където плахо потърси ръката на братовчедка си Джейн. Едва тогава осъзна, че трепери. Джейн стисна ръката й и я задържа в своята.
— Великолепно беше, Каролайн, великолепно — прошепна тя, а мистър Бингли се пресегна откъм противоположната страна на съпругата си и подкрепи ласкавите й думи.
Мисис Гарднър и Елизабет размениха погледи, но и двете не казаха нито дума. Елизабет изрази недоумение как Фицуилям беше успял да си припомни текста след три години и половина.
— Как можа да си го спомниш така добре? — запита тя, след като го поздрави за изпълнението.
За нейна изненада той й разказа как месеци наред след като напуснал Англия, не могъл да забрави мелодията и в момент на голяма носталгия писал на мистър Гарднър с молба да закупи едно копие и да му го изпрати в Цейлон, където по това време се бил установил. Но тъй като нямало налични копия, Каролайн преписала песента на ръка и ръкописът бил изпратен още със следващата поща.