— Бях така щастлив, че имам думите пред себе си и че мога да ги пея толкова далеч от Англия. От тогава това стана любимата ми творба — заяви той.
— А можеше ли винаги да намериш партньор, с който да я изпееш?
— О, да — отвърна той, — но никога не намерих такъв, който макар и малко да наподобява първата ми партньорка с нейния съвършено хармоничен и благ глас. Както се уверихте от изпълнението й тази вечер, мис Гарднър има най-прелестния глас.
Елизабет се съгласи.
— Да, така е — каза тя, когато се присъединиха към останалите гости, а после добави на ум: „И по всичко личи, че май те е омагьосала с него“.
Зарадва се, че младата Каролайн не чу пламенните му комплименти накрая, защото й се беше сторило, че в леките колебания на гласа му долавя много повече от изречените думи и в съзнанието й беше започнала да се прокрадва слаба тревога. Случаят обаче беше толкова хубав, че си наложи сега да не мисли за нея. На следващата сутрин тя и Дарси слязоха по-късно за закуска и разбраха, че Фицуилям е станал рано и е препуснал към Ламбтън заедно с Бингли. Джейн, която пиеше сутрешния си чай, наслаждавайки се на спокойствието, след като почти всички гости си бяха тръгнали предишната вечер или много рано сутринта, знаеше само, че Фицуилям е настоял да се присъедини към Бингли за обичайната му сутрешна езда и заедно да отидат до Ламбтън.
— Не съм съвсем сигурна, Лизи, но чух, че споменаха за някаква ферма близо до Матлок — каза тя.
Елизабет повдигна вежди озадачено и не каза нищо повече. Дарси явно знаеше нещо, но не беше склонен да го обсъжда.
Когато наближи обяд, а тях все още ги нямаше, Джейн започна да се притеснява за съпруга си — вероятно безпокойството и идваше от това, че до раждането й оставаше не повече от месец. Дарси тъкмо се канеше да излезе, когато отвън се разнесе конски тропот. След малко в сутрешния салон влетя Фицуилям, а след него се появи и Бингли, видимо изтощен.
— Къде бяхте? Джейн много се притесни — каза Елизабет, едва съумяваща да прикрие раздразнението си.
Фицуилям, разкаял се на мига, отиде и искрено се извини на Джейн. Каза, че не с искал да задържа съпруга й надалеч толкова дълго, но въпросната ферма била чак в долината под Матлок край река Дъруент. Мистър Гарднър му бил казал за нея миналата вечер и той на всяка цена искал да я види. И тъй като сутринта била толкова приятна, решил да отиде веднага.
— Бингли, толкова съжалявам, беше много неразумно от моя страна, но това е просто съвършеното място. Дарси, трябва да го видиш и да ми кажеш какво мислиш.
— А ще има ли някакво значение, ако не се съглася с тебе? — попита Дарси, видимо развеселен.
— Естествено, че ще има, Дарси — възнегодува Фицуилям. — Знаеш, че ценя твоето мнение повече от всичко. Може невинаги да променям решенията си според него, но със сигурност го приемам сериозно.
— Каква е тази ферма, Бингли? — поинтересува се Дарси, по-склонен да вярва на него, отколкото на ентусиазма на братовчед си.
Бингли сви рамене:
— Несъмнено чудесна ферма, направо превъзходна с прекрасен изглед към хълмовете и ливадите надолу по склона към реката. Къщата е малка, но изглежда удобна, градината е хубава — спря до тук, защото по нареждане на мисис Ренълдс сервираха прясно приготвена храна и чай, а Бингли беше страшно изгладнял.
Когато се нахраниха, Джейн и Бингли решиха, че ще е по-добре да тръгнат веднага, за да си бъдат у дома, преди да е мръкнало. Докараха каретата им и след сърдечно сбогуване те потеглиха. Дарси, все още обезпокоен от бързината, с която Фицуилям се хвърляше във всичко, опита да му обърне внимание върху това. Вместо да го смъмри обаче, предпочете да го увери.
— Знаеш, че можеш да останеш тук, колкото поискаш, Фицуилям. Не е нужно да прибързваш с нищо.
Макар да беше благодарен, братовчед му подчерта, че няма време за пилеене:
— Разбира се, че знам, Дарси, и това е голям жест от ваша страна, но трябва да се установя някъде колкото е възможно по-скоро. Чувствам, че имам нужда от собствен дом, преди да мога да се заема с делата си, а това място е много подходящо, ще видиш.
Мистър Гарднър какво мисли?
— Казва, че цената е много добра; всъщност няма някакви съществени недостатъци. Намира се на половин миля от Матлок — можеш да стигнеш до селото пеш, освен това е достатъчно близо до Чатсуърт, че да не ти доскучае. Аз вече определено го харесвам, но мистър Гарднър казва, че трябва добре да помисля и сам да взема решение.