Господата бяха заобиколили отзад, за да огледат някои важни постройки — конюшните, стопанските сгради, хамбарите, а дамите, явно доволни от видяното до тук, нямаха търпение да се запознаят с къщата и отвътре. Мистър Гарднър и мъжът се бяха отправили към далечния край на ливадата, който се спускаше със стръмен наклон към мястото, където реката правеше плавна извивка и сякаш прегръщаше малката котловина, преди да се разлее нашироко надолу към пролома. От другата страна на един полегат мост се простираха обработваемите земи на имението, за които до момента се грижеха две семейства, работили за предишния собственик до смъртта му във войната. Оказа се, че имотът е бил продаван веднъж по време на войната, когато при усиленото изкупуване на стопански земи вдовицата на собственика напуснала района и се завърнала в родната си Шотландия. С рязкото спадане на цените заради рецесията сега отново беше обявен за продан. Мистър Гарднър научи, че двете семейства на наемателите нямат желание да напускат, нито пък имат къде да отидат и са готови да продължат да работят във фермата, ако новият собственик им позволи да останат. Когато се присъедини към останалите, мистър Гарднър вече беше убеден, че за този имот си струва да се преговаря.
Видял здравия градеж на къщата, доброто разположение на стаите на долния етаж и петте чудесни спални и дневната на горния, както и просторната, типична за провинциална къща кухия с миялно помещение, той не се съмняваше, че Фицуилям ще направи предложение на собственика.
Дамите също бяха впечатлени. Мисис Гарднър смяташе, че най-хубавата част от къщата е трапезарията с изглед към подножието на хълмовете. Елизабет хареса добре разпределената гостна, а според Каролайн нямаше по-приятно място от голямата стая на горния етаж, която беше разположена по цялата ширина на къщата и от всички прозорци се откриваха прекрасни гледки към горите и хълмовете отвъд реката.
— Според мен тук може да се направи прекрасен музикален салон — каза тя, а Фицуилям, чул думите й, заяви без колебание, че и него самия го е осенила същата идея.
— Да, точно така, музикален салон — това е идеалната стая за такава цел — подкрепи я той.
Елизабет успя да избегне погледа на Дарси, но мисис Гарднър забеляза, че изглежда доста замислена, и каза:
— Случило ли се е нещо, Лизи?
Елизабет не вярваше леля й да се е досетила какво я тревожи. Затова само се усмихна и не каза нищо, поне засега.
Когато потеглиха обратно към къщи, Фицуилям веднага потърси мнението на Дарси за имота. Досега той не беше казал много с изключение на това, че разположението е доста впечатляващо. Отговори без заобикалки:
— Имаш изключителен късмет, Фицуилям. Ако си убеден, че нямаш възражения и можеш да договориш прилична цена, предлагам ти да сключиш сделката колкото е възможно по-скоро.
Братовчед му се зарадва.
— Дарси, наистина ли мислиш така?
— Категорично. Имотът е отличен и ако размерът и типът те устройват, смятам, че това е твоето място — отговори той.
Фицуилям засия. Вече знаеше мнението на мистър Гарднър, липсвало му беше единствено одобрението на Дарси.
— Ще се свържа с посредника още утре — заяви той, видимо щастлив, а после се обърна към Елизабет и усмихнато попита: — На теб също ти хареса, нали, Елизабет?
— О, да, прелестно място — отвърна тя. — Мисля си, че ще ти трябват няколко нови килима и няколко нови завеси, а с малко повечко търкане и миялното помещение ще стане чудесно.
Фицуилям я увери, че ще обнови целия интериор за нула време, а новите пердета няма да представляват никаква трудност. Попита дали може да разчита на нейните съвети, а тя отговори, че не бива да се съмнява, че ще бъдат насреща за всякаква помощ.
Когато пристигнаха у семейство Гарднър, пладне вече преваляше и мисис Гарднър настоя да хапнат, преди да продължат за Пембърли. Поканата беше приета с благодарност. Току-що бяха седнали да се хранят, когато пристигна писмо за мисис Гарднър. Беше от мистър Бингли, който съобщаваше за безпроблемното раждане на дъщеричката им — Ема Джейн, появила се на бял свят тази сутрин. Очакваха я най-рано след две седмици!
— И тя подранява — като истинска Бингли! — засмя се Елизабет.
В семейството обичаха да се шегуват, че мистър Бингли подранява винаги и във всичко. Заради онова време, когато посещаваше Джейн в Лонгборн и често идваше преди закуска. Бързо бяха направени нужните приготовления, за да могат да навестят Джейн на следващия ден.