Коледният ден беше толкова напрегнат, толкова много неща трябваше да се свършат, че въпросът за Каролайн и Фицуилям остана на заден план. Не и на следващия ден обаче, когато беше рожденият ден на Каролайн. У семейство Гарднър беше организирана празнична вечеря с танци в нейна чест. Най-малко три пъти Фицуилям попита в колко точно ще тръгнат. Когато пристигнаха, Каролайн все още не беше слязла при гостите. Големият салон беше предвиден за танците, за които бяха поканили малък камерен оркестър, а две от другите стаи бяха наредени за вечерята. Точно в седем часа оркестърът тържествено възвести появата на младата Каролайн, която слезе по стълбите, придружена от гордия си баща. Изглеждаше неописуемо красива тази вечер. В синя като синчец рокля с нежни лавандулово лилави панделки, с накит от теменужки и прическа в моден гръцки стил, тя пристъпваше с такава грация, че майка й се просълзи. Посрещнаха я с ръкопляскания, на които тя отвърна с реверанс и усмивка, и в този момент зазвуча първото музикално изпълнение.
Елизабет затаи дъх. Щеше ли Каролайн да разкрие тайната си пред всички, като сподели първия си танц с Фицуилям? За такова неблагоразумие, пък било то и съвсем невинно, по-късно и двамата можеха да съжаляват — така смяташе Елизабет. За нейно огромно облекчение Каролайн прие поканата на братовчед си Джеймс — младеж с безупречно възпитание, син на брата на мисис Гарднър, Джон. По-късно тя танцува с брат си Ричард, с Бингли, с Дарси, с чичо си Джон, докато полковникът търпеливо чакаше своя ред. Това чакане, по време на което и двамата се държаха безупречно, беше истинско изпитание за него. Той танцува и с Елизабет, и с Джейн, и с Джорджиана, и с Емили, явно беше обаче, че в целия салон има само един човек, който го вълнува. И когато не танцуваше, погледът му неотлъчно следваше всяко движение на Каролайн. От време на време очите им се срещаха и те се усмихваха.
Накрая Фицуилям беше възнаграден за търпението и дискретността си и през останалата част от вечерта (или поне докато не сервираха вечерята и музикантите не спряха да си отдъхнат) тя танцува само с него. Джейн и Елизабет, застанали една до друга, очакваха съпрузите си, за да се присъединят заедно към останалите за вечерята. Джейн заговори първа:
— Как ти се струва, Лизи — не са ли чудесна двойка Каролайн и полковник Фицуилям?
Елизабет се засмя.
— Несъмнено! И човек трябва да е сляп, че да не забележи колко са влюбени.
Джейн се усмихна. Засега нямаше какво повече да кажат.
Част втора
Глава тринадесета
Бракът на сърцата
Сватбеният ден на Джорджиана започна със свежо и ясно утро — сякаш и природата знаеше колко специален е той за Пембърли. В това величествено имение не бяха омъжвали момиче от две поколения насам. А самото момиче също беше много специално. Нямаше човек в околността, който да не й желаеше цялото щастие на земята.
Елизабет се събуди рано-рано и от вълнение и очакване повече не можа да мигне. За петте години, откакто познаваше младата си зълва, тя я беше обикнала от цялото си сърце. Към никого, освен към любимата си сестра, не беше изпитвала подобна топлота и привързаност. Съпругът й добре знаеше това и беше много признателен за старанието й да поддържа тази близост, защото според него тя беше особено ценна за сестра му — благодарение на нея от плахо, свито и неуверено девойче тя се беше превърнала в чаровна и талантлива млада жена.
Самата Елизабет не беше склонна да приеме, че заслугите за израстването на Джорджиана са изцяло нейни, както твърдеше съпругът й, а с радост отдаваше част от тях на д-р Грантли, чиято зрялост, интелигентност и отлична преценка особено много ценеше. И все пак никой, който беше познавал невзрачната петнадесетгодишна мис Дарси и я беше наблюдавал как постепенно се променя подобно на пеперуда, излюпваща се от какавида, не можеше да се съмнява в безценното влияние на Елизабет върху нея.
Дори икономката мисис Ренълдс, която с пристрастния си поглед не можеше да види нито един недостатък както у господаря си, така и у сестра му, също оценяваше приноса на Елизабет. Докато привършваха последните приготовления за сватбата, Елизабет се обърна към нея: