— Ще бъде голям ден за всички ни, не само за мис Джорджиана, нали мисис Ренълдс?
Мисис Ренълдс се съгласи, като подчерта, че от години всички очакват такова събитие в Пембърли, и добави по своя скромен начин:
— Наистина е много специален ден, господарке, и ако ми позволите, ще кажа, че на всички ни е ясно колко много дължим на Вас и на сестра Ви, мисис Бингли.
Елизабет беше приятно изненадана от щедрите й похвали не само към нея самата, но и към Джейн за добрината им към мис Дарси.
— Знаете ли, господарке — обясни тя, — след като милата й майка си отиде, тя си нямаше никой, който да й бъде за пример. Господарят беше много грижовен и правеше всичко по силите си за нея, но не е същото, не мислите ли?
Елизабет също смяташе така, но предположи, че все пак е имала гувернантки и приятелки.
— О, да, госпожо, но те не можеха да й дадат това, което Вие й дадохте — Вие й станахте като сестра. Наблюдавах я как беше започнала все повече да се затваря в себе си, преди да се ожените с господаря. Сега вече е истинска дама. Е, вярно, пред нас не се стесняваше и да попее, и да посвири, и да ни позабавлява, но в чужда компания си оставаше все такава плаха и свита. И освен това, ако ми позволите, госпожо, някой ще каже, че не ми е работа да говоря така, но не мисля, че мис Каролайн Бингли влияеше добре на нашата мис Джорджиана.
Елизабет се постара да потисне въодушевлението си и да не й проличи колко искрено съгласна е с тази преценка, но усмивката й я издаде. Знаеше обаче, че няма от кого да се притеснява. Дарси сам беше подчертавал колко посредствени и безсмислени са разговорите между двете сестри Бингли и как ярко контрастират обогатяващото общуване с мис Каролайн Гарднър — много по-млада от тях, но несравнимо по-интелигентна и по-начетена. И Елизабет, и Джейн бяха останали с впечатление, че той търпи сестрите най-вече с приятелството и уважението си към Бингли, които безспорно му бяха много скъпи.
За Дарси нямаше никакво съмнение, че след неговата женитба сестра му е спечелила много ценни познанства, а за най-ценна сред тих смяташе сърдечната привързаност, зародила се между нея и съпругата му.
Връщайки се от обичайната си сутрешна езда, Дарси влезе в спалнята и завари Елизабет загледана към парка и гората навън, оцветени в нежни пролетни багри. Когато застана до нея край прозореца, тя се обърна към него и каза:
— Не е ли прекрасен ден? Толкова се радвам за тях! Заслужават най-хубавото начало за брака си.
Дарси се съгласи.
— Дума да няма, въпреки че не вярвам нещо да може да огорчи деня им дори отгоре им да се излее най-проливният дъжд. Никога не съм виждал Джорджиана толкова щастлива. Елизабет, мила, много сме ти задължени за това и тя, и ние всички!
Тя понечи да му даде знак да замълчи, но без успех. Той взе ръката й в своята и като я задържа, заговори:
— Не, любов моя, това просто няма как да се отрече — всеки, който познава Джорджиана, вижда колко се е променила за последните четири години. Тя сама ми каза колко много цени близката и сърдечна връзка помежду ви. Доверието й в теб и твоето мнение, възхищението й към твоята честност, дори безгрижните весели мигове, които прекарвате заедно — всичко това й е много скъпо. То промени живота й до неузнаваемост.
Елизабет възрази:
— За мен е голяма чест, че ми приписвате всички тези заслуги, но не смяташ ли, мили, че д-р Грантли е този, който имаше най-голямо влияние върху Джорджиана — зрелостта му и широките му възгледи трябва сериозно да са променили нейното мислене.
— Да, безспорно, не го отричам. Франсис е най-скъпият ми приятел — за мен той е най-добрият човек на света — не се съмнявам, че е разширил хоризонта й и е обогатил мисленето й, но Джорджиана се нуждаеше, копнееше за сестринска подкрепа и обич, а ти, мила Елизабет, ти й даде всичко това.
Елизабет си спомни онзи ден в странноприемницата в Ламбтън преди повече от пет години, когато Дарси беше довел стеснителната си по-малка сестра да се запознае с нея. Макар много да се гордееше със своя прекрасен брат, Джорджиана неведнъж беше признавала, че й се иска да има сестра. Пο онова време Елизабет дори не се беше надявала да заеме това място, като се омъжи за мистър Дарси. Тогава, след случайната им среща в Пембърли, връзката й с него току-що беше започнала. Съвсем скоро след това позорните събития около бягството на Лидия бяха попарили и най-слабата надежда, която може би беше таила. Κοгато се замисли над промените в собствения си живот — промени, които бяха дали отражение и върху голяма част от семейство й — върху Джейн, Кити, мистър и мисис Гарднър, а сега и върху братовчедка й Каролайн, Лиза се усмихна и изведнъж се почувства освободена от всякакви тревоги, осъзнала колко съществено влияние е оказала споделената им любов както върху тях двамата, така и върху най-скъпите им хора. Обърна се и го прегърна — с толкова много топлота, което го накара да се усмихне и да се замисли, че денят е прекрасен не само за младоженците, но и за всички тях.