Елизабет не се възпротиви, но си оставаше твърде притеснена, че комбинацията от младежка невинност и голяма чувствителност може да разбалансира дори най-добродетелните характери и горещо помоли за помощта на съпруга си. Виждайки безпокойството й, той се съгласи.
Същата вечер Елизабет, не можейки да заспи, стана и написа на сестра си:
„Мила ми Джейн,
Изникна нещо, което трябва да обсъдя с теб възможно най-скоро. Изключително деликатно е и засяга някои от онези, които са най-близки на сърцата ни, затова не мога да говоря открито за това в присъствието на друг — дори и от семейството. Ето защо ще направя всичко възможно да дойда в Ашфорд Парк в сряда и се надявам, че ще можем да останем за известно време насаме. Междувременно трябва да те помоля да не казваш на никого за това. Моля те, не разкривай дори на Бингли причината за посещението ми. Ще кажа, че искам да се посъветвам за нещо във връзка с Каси. Не искам да те притеснявам, затова нека те уверя, че реално не е свързано директно нито с теб, нито с Бингли, по-скоро е деликатен «семеен проблем», който, ако остане неразрешен, може да причини нещастие на онези, които всички много обичаме. Ето, сега те обърках напълно, нали? Мила ми Джейн, имай търпение, ще бъда при теб в сряда и всичко ще ти обясня.
Във въпросната сряда, както беше уречено, Елизабет отиде в Ашфорд Парк, за да прекара деня със сестра си. Мистър Дарси смяташе да се срещне с Фицуилям, който беше в имението си да наглежда ремонтните работи. Дарси реши, че така ще има възможност да повдигне въпроса, който толкова вълнуваше Елизабет. Пристигайки в Ашфорд Хаус, Елизабет намери Джейн напрегната и нетърпелива да разбере причината за тревогата на сестра си. Докато пиеха сутрешния си чай, Елизабет разказа на сестра си подробно за това, което й беше направило впечатление в отношенията между Каролайн и полковник Фицуилям и за тревожната случка отпреди два дена.
— Но, Лизи, тя е още дете — възкликна Джейн с недоверие, изписано върху прекрасното й лице.
Елизабет се засмя и вдигна ръце.
— Колко пъти още трябва да чуя това! О, Джейн, не искам да те разочаровам, но ще ти кажа, че макар всички да сме на това мнение, се оказва, че Каролайн е пораснала пред очите ни, без да забележим. Предполагам, че когато пристигна миналата есен, три години и половина след последния път, когато е виждал Каролайн, полковник Фицуилям е видял в нея млада жена, докато всички ние сме продължили да я възприемаме като дете.
Джейн отвори широко очи.
— Права си, Лизи, за разлика от всички останали, той се отнася с нея много по-различно — целува й ръка, прави й комплименти като на млада дама, каквато тя е всъщност. Мама се е сгодила на петнадесет.
Елизабет се съгласи, но не пожела да се отклонява.
— Може и така да е, мила ми Джейн, но тревогите ни в момента са съвсем различни. Доколкото знам, нито леля, нито чичо са наясно със ситуацията. Вероятно в техните очи, както и в нашите съвсем доскоро, тя си е просто момиченце. Освен това нямаме представа какво чувства самият Фицуилям. Дали е разбрал, че чувствата на Каролайн са толкова сериозни? Струва ми се, че не е. И дали ако знаеше за тях, щеше да ги приеме?
— Не си ли забелязала някакъв знак за чувствата му, Лизи? Признавам, че не съм особено наблюдателна, откакто се роди Ема. Тя отнема почти цялото ми време, когато е будна. Какво ще кажете обаче вие с мистър Дарси, Лизи? Не сте ли ги наблюдавали по-отблизо? Не е ли имало някакъв намек за чувствата им? — настоя Джейн.
Елизабет помълча известно време, преди да отговори, при което подчерта единствено собствената си склонност да не се отнася сериозно към някои от наблюденията си и спомена за нежеланието на Дарси да се меси в живота на братовчед си.
— Да приемем, че след като леля не е споделила с нас нищо по този въпрос, той не е говорил с тях, което пък може да ни даде обяснение защо не е казал нищо и на самата Каролайн.
Джейн изглеждаше угрижена и когато заговори, гласът й беше изпълнен със съчувствие, породено от собствените й изживявания само отпреди няколко години.