— О, Лизи, моля се Каролайн никога да не изпита такава мъка, не дай боже пък, на такава крехка възраст!
Благородството и загрижеността й бяха отражение на собствената й нежна природа.
Разговорът за терзанията на Каролайн спря до тук, защото мистър Бингли доведе малкия Джонатан, които незабавно поиска вниманието на майка си и леля си, прекратявайки всякакво по-нататъшно обсъждане на проблема.
Слез обяда Джейн трябваше да отиде при Ема, а Бингли настоя да покаже на Елизабет красиво разцъфналите пролетни цветя в Ашфорд Парк. Откакто се бяха пренесли от Недърфийлд, той показваше много повече интерес към земята и беше горд с успеха си.
С наближаването на вечерта Елизабет взе да става все по-неспокойна. Дарси трябваше да дойде за вечеря. Надяваше се и се молеше въпросите му към Фицуилям да не са били погрешно разбрани или отхвърлени. Това щеше да бъде ужасно. За нейна изненада той се върна в чудесно ведро настроение. Джейн отбеляза, че всъщност изглежда доста весел.
— Означава ли това, че всичко е наред, а, Лизи? — попита тя с надежда.
Елизабет беше нетърпелива да разбере резултата от усилията му, но Дарси нямаше склонност към прибързани действия, а в случая в негова полза беше и фактът, че темата не можеше да бъде обсъждана, докато прислугата беше наоколо и сервираше вечерята. Можа да внесе яснота едва когато се оттеглиха в салона и Джейн отпрати слугите.
Отначало заговори тихо на Елизабет, възползвайки се от отсъствието на Бингли от стаята. Каза й, че срещата с Фицуилям е минала добре и има някои новини, които смята, че всички трябва да чуят. Дарси смяташе, че няма да бъде честно да очаква от Джейн да пази тайна от съпруга си. Фицуилям му беше дал позволението си да им каже. Джейн и Елизабет нямаха търпение да чуят новините. Бингли, без да подозира, че има проблем за обсъждане, се върна в стаята и весело отбеляза колко му е приятно и колко много ситуацията му напомня за старите времена в Недърфийлд.
Дарси изчака, докато приятелят му седне удобно с кафето и портвайна си, но Бингли заговори преди него, питайки дали някой няма да посвири и попее тази вечер. Предположи, че може би Лизи ще се съгласи. Джейн обаче, неспособна да понесе напрежението повече, докосна ръката му и каза нежно и категорично:
— Скъпи, мистър Дарси има да ми каже нещо важно.
И тъй като съпругът й изглеждаше малко изненадан, добави:
— Отнася се за полковник Фицуилям.
— Фицуилям ли? Защо? Какво се е случило? Той добре ли е, Дарси? — запита Бингли искрено обезпокоен.
Дарси го увери, че Фицуилям е напълно добре.
— В момента е във фермата си, ремонтират къщата му. Там прекарах по-голямата част от деня днес, а това, което трябва да ви кажа, се отнася до нещо, много скъпо на сърцето му.
Сега и Бингли се заинтригува. Дарси продължи:
— А също така засяга и някого, когото всички много обичаме — мис Каролайн Гарднър.
Бингли съвсем се обърка. Дарси обясни, че е отишъл при братовчед си и извинявайки се, че се меси в личните му дела, го е попитал за чувствата и намеренията му към мис Гарднър. Докато говореше, Дарси забеляза недоумението, изписано върху лицата на Джейн и Бингли. Поне Елизабет беше подготвена за част от това, което следваше.
След първоначалната изненада от подхода на Дарси, Фицуилям се беше съгласил, че Елизабет, като братовчедка и довереница на Каролайн, има право да се интересува какви са намеренията му спрямо нея. Беше оценил това, че възрастта и невинността й я правят уязвима, но беше добавил, че тя по никакъв начин не е застрашена от него. За Дарси беше трудно да предаде загрижеността на Фицуилям, подчерта само, че не е искал такива уверения от него и че не се съмнява в почтеността му.
Фицуилям беше споделил, че миналата Коледа е открил, че е влюбен в мис Гарднър. Отначало се страхувал да го признае дори пред себе си, опасявал се, че може да засегне родителите й, защото виждал, че и те, както всички, я приемат като дете. Джейн и Елизабет се погледнаха разбиращо, а Дарси продължи да разказва за нещастните и напълно неуспешни усилия на братовчед си да потисне любовта си. За беда започнал да подозира, че и Каролайн споделя неизразените му чувства — виждал го всеки път, щом се срещнели, всеки път, когато пеели или танцували заедно и въпреки че никой от тях не говорел открито за чувствата си, при всеки разговор те ставали все по-очевидни.
Скоро станало ясно, че няма да бъде възможно да скрия това от мистър и мисис Гарднър. Макар да се страхувал от неодобрението им, той бил убеден, че е длъжен да бъде откровен с тях. След това решил да сложи картите си на масата, каквито и да са последствията. Когато след сватбата на Джорджиана Каролайн останала в Пембърли, той отишъл у семейство Гарднър и излял сърцето си пред тях. Дарси продължи: