— И при това толкова правилно, колкото ме уверява Фицуилям — додаде Дарси. — За мен лично беше важно да знам, че братовчед ми не е на грешен път. Изпитвам само най-голямо уважение и обич към леля ти и чичо ти и децата им. Знам, че Каролайн ти е особено скъпа, и не исках да оставя нещата без контрол и без да се успокоя, че всичко е наред.
— Дали и накрая всичко ще бъде наред, как мислиш? — попита тя развълнувано.
Той кимна:
— Искрено се надявам и се моля да бъде — отвърна, обгръщайки я с ръка и придърпвайки я към себе си.
На Елизабет не й оставаше нищо друго, освен да въздъхне: „Дано!“.
Емили и Каролайн пристигнаха рано в неделя, нетърпеливи да бъдат отново в Пембърли, Емили веднага се оттегли в галерията. Когато се умореше да чете, тя най-много от всичко обичаше да влезе в дългата галерия и да разглежда картините — особено знаменитата италианска колекция, която беше подредена на специално място, където светлината разкриваше цялата прелест на картините.
За Каролайн най-ценното в Пембърли бяха не мебелировката и декорациите, а хората. Обичаше да слуша историите за мъжете и жените, живели там, разказани от някого, който можеше да отдели време за това. Мисис Ренълдс с удоволствие й разказваше историите на трите поколения от рода на Дарси, които познаваше — Фицуилям намираше този интерес за доста забавен, Дарси обаче я насърчаваше, щастлив, че някой от младото поколение се интересува от миналото. Беше й разказал всичко за ексцентричните предци в рода Дарси, за които мисис Ренълдс не знаеше много или пък тактично избягваше да говори.
В края на изключително приятния ден, през които и двете момичета се бяха радвали на специално внимание, всички се бяха преоблекли за вечеря и тъкмо се канеха да слязат долу, когато прислужницата на Елизабет, Джени, избърза нагоре по стълбите, за да каже, че е дошъл полковник Фицуилям и чака в дневната. Дарси слезе при него, а Елизабет остана да подготви Каролайн за срещата. Вече й беше казала за намерението му да помага в подготовката на кампанията на мистър Кобет, сега обаче трябваше да й разкрие и че е разговарял с родителите й.
Каролайн беше сащисана. Нямаше как да знае, че вече е имало и друг разговор и трепереше при мисълта, че тяхното неодобрение може да означава край на мечтата й.
— О, Лизи, какво мислиш, че е казал? Дали мама е била много ядосана? — попита тя, изпълнена със страх от предстоящата развръзка.
Елизабет я успокои:
— Няма причина да се боиш от майка си, тя е най-милият човек, когото познавам. Сега ела с мен, не трябва да изглежда, че се мотаем без причина.
Слязоха долу и когато приближиха вратата на дневната, се появи Дарси с думите:
— Елизабет, Каролайн, ето къде сте били! Фицуилям ви очаква.
Не каза нищо повече, но Елизабет забеляза, че изглежда радостен, и сметна това за добър знак. Каролайн едва се сдържаше да не се втурне вътре, но хвана ръката на братовчедка си за сигурност и успя да се овладее доста добре, преди да влезе в стаята.
Фицуилям стоеше до прозореца, който гледаше към западната ливада. Обърна се и се усмихна, и Елизабет разбра, че сърцето на младата Каролайн няма да бъде разбито. След като поздрави и двете, той се извини и помоли да поговори с Елизабет. После се върна при Каролайн, която седеше до камината и протегна и двата си ръце към нея. Елизабет излезе от стаята, давайки им знак, че ще бъде наблизо, ако имат нужда от нея. Нямаше желание да пречи на радостния миг, който знаеше, че ще последва.
Когато след известно време се върна заедно с Дарси, те все още бяха хванати за ръце, седнали един до друг на канапето до прозореца. Казаха много малко, но нямаше съмнение, че са щастливи. Каролайн прегърна мистър Дарси, целуна Елизабет и изтича нагоре по стълбите. Когато най-после беше готова да се върне, първоначално изглеждаше малко свита, но скоро успя да се отпусне. Започнала беше да проявява все повече зрялост и съобразителност. Благоприличието, което и двамата показваха с поведението си, говореше много за чувствителността и благоразумието им.
Фицуилям остана за вечеря, а на тръгване съобщи:
— Имам покана за мистър и мисис Дарси от мистър и мисис Гарднър за вечеря в Оукли в сряда. Ще дойда утре сутринта след закуска да отведа Каролайн и Емили у дома в Оукли — знам, че Каролайн изгаря от желание да види родителите си.