— Лизи, ако дори половината от това, което разправя мама е истина, положението никак не е обнадеждаващо — каза тя, предавайки в детайли някои от разказите на мисис Бенет. — Изглежда, нито Уикъм, нито Лидия приемат на сериозно брачните си обети — продължи и остана истински изненадана, когато Елизабет вметна с тон, който й се стори доста безразличен:
— Защо ли не се учудвам! Не ми се вярва някой да се е заблуждавал, че който и да е от двамата е имал сериозни намерения. Този брак беше резултат от намесата на мистър Дарси и мистър Гарднър, които трябваше да оправят безумната каша, в която се бяха забъркали.
Джейн възрази — доброто й сърце не й позволяваше да ги заклейми така лесно:
— Как можеш да говориш така, Лизи? Нали всички се надявахме, че нещата могат да се оправят, че могат да се вразумят!
Елизабет обаче беше категорична:
— Мила ми сестричке, тая твоя доброта, тая твоя безрезервна щедрост не ти позволяват да видиш това, което е напълно ясно за всички ни — Уикъм и Лидия няма да се променят. Тя си с все така глупава и вятърничава и продължава все така безочливо да флиртува; трябва да признаем, че в сравнение със сестра ни той поне е малко по-тактичен ако това, което си разбрала, е вярно, явно е доста по-дискретен, което не го оневинява, разбира се.
— Нищо ли не можем да направим? — попита Джейн.
— Предполагам, че като форма на порицание бих могла да спра да превеждам на Лидия малките суми, които изпращам за децата й, но се съмнявам, че ще има някакъв ефект върху поведението й. Вероятно ще се обърне към тебе за помощ.
Джейн изглеждаше изненадана и объркана.
— Лизи, тя искала ли е пари от теб? — попита.
Когато Елизабет кимна и отговори: „От години“, Джейн поклати отчаяно глава.
— О, Лизи, опасявам се, че си напълно права. Никога няма да променим Лидия — откакто се е родил Хенри, аз и мама редовно й изпращаме пари.
Осъзнаването на безотговорността и манипулативната природа на сестра им и съпруга й съкруши Джейн и разгневи Елизабет. И двете обаче се съгласиха, че не им остава нищо друго, освен да се надяват и да се молят двамата да не направят нещо толкова безочливо, че да посрамят семействата си отново.
— Благодарна съм, че Дарси почти не говори за тях. Познава Уикъм твърде добре, а колкото до Лидия, никой не може да каже нищо, което да подобри мнението ни за нея. За всички е ясно, че връзката им се крепи на малко любов и на още по-малко логика. Бяха събрани насила — чичо е сигурен, че Уикъм не е имал никакви намерения да се жени за нея, защото в желанията им има твърде малко благоприличие и разумност. Да си го кажем направо, Уикъм беше принуден да се ожени за Лидия.
Като видя отчаянието, изписано на лицето на сестра си, Елизабет хвана ръката й.
— Знам, че ме мислиш за сурова, но, Джейн, мила моя, само като си помисля колко близо са до това да разрушат целия си живот, да унищожат не само своите възможности да бъдат щастливи, но и живота на онези, които са ни най-скъпи като татко например, не мога да намеря в сърцето си съчувствие за тях и за поредната им криза. Беше им дадена прекрасна възможност да спасят останките от връзката си след онова глупаво необмислено бягство на Лидия с Уикъм. И ако искат да унищожат всичко, прав им път, аз обаче няма да пролея нито една сълза за тях.
Споменът за надвисналата тогава опасност всички да загубят всичко, включително и възможността за добър брак, отрезви Джейн.
— Права си, Лизи, така е, те носят отговорност за действията си. Не трябва ние да се обвиняваме за техните проблеми — въздъхна тя тъжно.
Връщането на съпрузите им прекъсна разговора по тази болезнена тема. Други членове на фамилията също щяха да се присъединят към тях — двете сестри с нетърпение очакваха пристигането на семейство Гарднър и полковник Фицуилям, които бяха прекарали изтеклата седмица в Лондон.
След известно колебание в началото, семейство Гарднър бяха приели Фицуилям в сърцата си. Неговата всеотдайност към дъщеря им му беше спечелила обичта им и както мистър Гарднър, така и мисис Гарднър бяха готови да направят и невъзможното, за да му помогнат в приготовленията за предстоящата сватба. Сега бяха отишли на пазар в Лондон, за да попълнят чеиза на Каролайн и тъй като мистър Гарднър добре познаваше търговската част, можеше да даде на бъдещия си зет съвети по най-различни въпроси във връзка с новия му дом и услугите, които можеше да получи.
Когато се върнаха в Пембърли, имаха много да разказват за скандалните събития в Лондон (и по-специално в Двора), последвали смъртта на „лудия крал“ Джордж III. Фицуилям беше безкомпромисен в критиката си към Двора и Парламента — към клюките по отношение на унаследяването на властта и клеветите срещу кралицата, разпространявани от краля, който открито и безсрамно парадираше с любовниците си.