— Виж, ако не се разкараш… — започна той, после внезапно млъкна, за да използва открилата се възможност.
Тя се появи само за стотна от секундата и ако бе мигнал, навярно щеше да я пропусне, но хлапето с мрежестата тениска погледна към вратата и сви рамене към шефовете си, като че ли не знаеше как да постъпи. В този момент Джуниър разбра, че трябва да действа светкавично.
И натисна спусъка.
Револверът изгърмя в тихата дневна, проблесна светлина и куршумът проби дупка в лявото бедро на Шарпети Мъника. Хлапето се олюля наляво и когато стреля със собствения си пистолет — само изтракване заради заглушителя — трасиращият куршум се издигна към тавана като фойерверк и се заби в мазилката. Шарлот запищя. Едновременно се случиха няколко неща и Джуниър не можеше да следи всички, защото ушите му кънтяха и вече се пресягаше към Шарлот със свободната си ръка, без да обръща внимание на воя в главата си и на блъскането по входната врата.
Успя да стигне до Шарлот точно когато вратата се отвори.
11.
Къщичка от карти
Шарлот сякаш стоеше на пътя на товарен влак.
Не бе виновен и Джуниър. Той се движеше толкова бързо, че когато се опита да я насочи към коридора, Шарлот се напрегна, залитна и тежко се стовари по задник. Пред очите й заплуваха бели петна. Джуниър се препъна в краката й и също се просна на пода.
Монетата отскочи от ръката й, затъркаля се в трапезарията, удари се в стената и спря до саксията на фикуса.
Шарлот простена — абсолютно неволен звук — защото болката и паниката едновременно я връхлетяха като мълния, докато се мъчеше да застане на колене. Тя видя разбитата врата, през която влетяха двама мъже. Хлапето в кухнята се бе свило на кълбо, стискаше крака си и виеше като простреляно куче. Още повече я ужаси гледката на сребърния долар, който мътно блестеше на слабата светлина.
Шарлот запълзя към него.
— Шарлот! Боже господи! Зарежи тая монета!
Джуниър викаше някъде зад нея, но тя не го чуваше. Ушите й пищяха, гърбът й болезнено пулсираше. В дневната й бе влязъл грозен мъж и се приближаваше, насочил към нея голямо, грозно оръжие. До вратата стоеше още един, по-дребен, и замислено я гледаше. Но тя не им обърна внимание.
Стигна до монетата в мига, в който отекна нов изстрел.
Ударната вълна сякаш отнесе горната част на главата й, толкова мощен беше гърмежът. Минаха няколко секунди преди да осъзнае, че е стрелял Джуниър — просто за да привлече вниманието на новодошлите. Писъците на хлапето от кухнята се смесиха с гневен глас, който извика в дневната:
— Стига си хленчил, Шарпети, това е просто куршум, за бога!
От кухнята:
— Мамка му! Мамка му… мамка му… мамка му… Мамка му… Мамка му!!!
— Всъщност кой стреля?
Още писъци, последвани от порой ругатни, но никакъв отговор.
— Шарлот! — Викът на Джуниър разцепи мрака зад нея и докосна нещо в душата й, нещо първично, нещо като инстинкт за самосъхранение.
Тя грабна монетата и запълзя към коридора. И в същия миг чу гласа на гангстера в дневната.
— Шарлот Викърс?
— Да — стиснала монетата в потната си длан, промълви тя. Дори не спря, за да погледне през рамо към мъжа.
— Няма смисъл от насилие, госпожо. Госпожица Фортунато просто иска да поговори с вас.
— Шарлот! — отново я повика от коридора Джуниър. — Моля те!
Тя запълзя към него. Почти бе стигнала, когато хлапето диво започна да вие и Шарлот допусна грешката да хвърли поглед натам.
Раненият стоеше на един крак на прага, насочил пистолета си към нея.
— Кучка!
Преди да успее да стреля, откъм коридора се разнесе нов гърмеж.
Проблесна светлина и главата на хлапето се люшна назад. По мазилката на стената пръсна червена мъгла. Младият бандит се сгъна на пода като къщичка от карти. Точно в този момент Шарлот отново простена и изпусна монетата.
— О, не! Не!
Тя се обърна и запълзя след нея. Сребърният долар се търкаляше към отсрещната стена. Страхът й даде сили, ужасът от вида на човек, убит в собствения й дом, изпълни мозъка й като метастази на рак и я тласна напред. Шумът в главата й ставаше непоносим. Шарлот се хвърли към монетата, като си мислеше, че ако успее да я спаси, ако спаси живота на онези нещастни хора в Колорадо…
Доларът падна в отвора на отоплителната инсталация.
12.
Мръсносини пламъци
Джуниър се втурна към Шарлот. Знаеше, че му остава една-единствена възможност да прекоси стаята, да стигне до Шарлот и да я измъкне преди едрият тип в дневната да има шанс да направи нещо.