Беше в средата на помещението, когато мъжът се изправи зад дивана, насочил към него пушка за мечки.
Джуниър стреля в движение, улучи стената, разби стъклото на избродиран надпис „Няма друго място като дома“ и го събори на пода. Гангстерите отново се скриха зад дивана.
— Това е смешно! — извика едрият. — Всички тук сме възрастни хора, за бога! Госпожица Фортунато просто иска да поговорите!
Джуниър стигна до Шарлот и я изправи на крака.
Тя бе замаяна, но той нямаше време да обсъжда състоянието й и да я успокоява, нито дори да бъде внимателен. Беше се превърнал в робот, програмиран с една-единствена цел: да я отведе оттук. Джуниър я задърпа към коридора и завъртя револвера си назад точно в момента, в който едрият тип подаваше главата си иззад дивана.
Джуниър стреля два пъти, по-скоро за отвличане на вниманието, отколкото за да улучи някого. Първият куршум попадна в канапето и от дупката изригнаха валма от пълнежа. Вторият се заби в стената до мъжете.
— Хайде, миличка! — Той я затегли към спалнята, като си мислеше, че може би ще успеят да се измъкнат през прозореца или дори да повикат ченгетата по телефона. В същото време се чудеше дали да използва момента и да презареди, преди нападателите им да започнат да стрелят по тях. Но внезапно зърна изненадващо движение от дясната си страна.
Шарлот се беше отскубнала от ръката му и се насочваше към вратата в отсрещната част на коридора.
— Монетата, Джуни! Не можем да я оставим!
Той я последва и двамата се спуснаха по паянтово дървено стълбище.
Всичко се случваше невероятно бързо. Джуниър се озова в студения мрак на мазето. Мирис на мухъл и стари тухли изпълни ноздрите му. В коридора над тях се разнесоха тежки стъпки. Той се втурна обратно нагоре, затръшна вратата и закачи кукичката, която навярно нямаше да издържи дори и съвсем слаб ритник.
Долу светна гола електрическа крушка.
Джуниър отиде при Шарлот, която обикаляше около мръсен стар железен бойлер с въглища, навярно превърнат в отоплителна инсталация някъде по времето на Джими Картър.
Джуниър се заоглежда и отчаяно затърси изход. Мазето беше малко, със стари бетонни стени.
— Господи, Шарлот, тоя път наистина се прецакахме.
— Монетата, Джуни, монетата е единственият начин — шепнеше тя.
Някой силно изрита вратата.
Разнесе се приглушен гневен глас:
— Писнаха ми игричките ви. Говоря сериозно!
Джуниър извади резервния барабан и с треперещи ръце го зареди. Не се страхуваше за собствения си живот, нито изпитваше угризения, че е убил човек. Хлапето със сигурност искаше да стреля по Шарлот. Измъчваше го мисълта, че се е забъркал с мафията, а тези типове не се спираха пред нищо, за да си отмъстят. И щяха да отмъстят не само на него, а и на Шарлот.
Още един ритник.
— Вече ме вбесявате!
Джуниър затвори револвера и в същия миг Шарлот извика:
— Ето я!
Стоеше на колене пред чудовищния бойлер и сочеше нещо. Под решетката се издигаха мръсносини пламъци. Шарлот понечи да бръкне вътре и Джуниър не можа да повярва на очите си.
— Недей…
Но закъсня — тя вече бе пъхнала ръка в пламъците.
13.
Шахтата
Спаси я шахтата.
Докато бъркаше в огъня, Шарлот не преставаше да мисли за нея. Пламъците облизваха ръцете й, кожата й сякаш се отлепваше и плътта отдолу се потапяше в киселина. Слава богу, накрая успя да стисне монетата.
— По дяволите! — изсъска тя и я измъкна навън. После погледна и видя, че косъмчетата й са опърлени. Шарлот затвори очи, притисна пулсиращата си ръка и пусна нажежения долар в джоба си.
Вратата над тях се отвори.
Ушите й пищяха и тя не чу скърцането на стъпалата.
Джуниър я дръпна зад бойлера и откри огън. Отвърнаха му изстрели от пушка. Но Шарлот не мислеше за това.
Мислеше за шахтата.
Същата като онази, която някога използваше баща й, за да изсипва през нея въглищата. Шахтата. Тя бе единственият им път за бягство, на по-малко от пет метра от бойлера.
Тя задърпа Джуниър и посочи към капака.
Джуниър вдигна поглед и незабавно го видя. Кимна, обърна се и насочи револвера си към стълбището. Оставаше му само един патрон. Противникът му се криеше горе и презареждаше пушката си.
— Правите страхотна грешка — извика гангстерът.