Но дори след като заключиха вратите и ги лъхна апетитният аромат на пържоли по швейцарски, Пол Латъмор не можеше да се отърси от чувството, че наближава нов пристъп.
Поредната електрическа мълния в мозъка му, като че ли някой се опитва да се свърже с него от голямо разстояние.
15.
Счупено стъкло
Шевролетът летеше между мрачните гранитни складове по Фулъртън авеню към изхода за магистрала I-90. Слава богу, в жабката на Джуниър имаше малка аптечка. Шарлот я отвори веднага щом влезе в колата и намери вътре достатъчно марля и антибиотичен мехлем, за да бинтова дясната си ръка. Ако се съдеше по покритата с мехури длан и подутите пръсти, очевидно беше получила сериозни изгаряния от втора степен. Не бяха прекалено дълбоки, но явно я боляха. Сега тя мълчаливо седеше на предната дясна седалка, отпуснала пулсиращата си ръка в скута си. Мозъкът й пращеше като оголен електрически кабел. Час по час нервно хвърляше поглед към страничното огледало в очакване да види някоя преследваща ги кола, но до този момент нямаше нищо. И все пак сърцето й биеше толкова силно, че сякаш щеше да изскочи от гърдите й, и всяко изсвирване на гуми или проблясък на далечни фарове я караше да подскача.
Още няколко минути пътуваха в мъчителна тишина, като че ли разговорът щеше да наруши съсредоточеността им или да им донесе лош късмет.
Когато стигнаха до рампата на магистралата и се вляха в потока автомобили на изток, дишането на Шарлот се успокои достатъчно, за да каже:
— Чувствам се ужасно, Джуни. Да те забъркам във всичко това. Много съжалявам.
— Не си ме карала насила, малката.
— Онова момче, което застреля… — след продължителна пауза рече тя, — едва ли имаше повече от двайсет години.
— Онова „момче“ беше хладнокръвен убиец, Шарлот, не се заблуждавай.
— Той беше просто тийнейджър.
Джуниър я стрелна с поглед.
— Тийнейджър, който се канеше да ти пръсне черепа.
Шарлот потръпна и отново се втренчи през прозореца. Мозъкът й се пръскаше от всички онези хаотични емоции, шумове и болка, които я бомбардираха през последните няколко часа. Постоянно виждаше онова хлапе в дневната си, проблясъка на пистолетното дуло, отскачането на главата му и червената мъгла, опръскала стената. Сякаш беше раздрусала гнездо на оси. Щяха да бъдат ужилени хора, и всичко бе по нейна вина. Ала в същото време изпитваше и много по-дълбоко чувство, което неумолимо я притегляше на запад към Колорадо, към единствения начин за изкупление: да спаси семейство Латъмор. Единственият начин да намери покой. Сега само трябваше да установи точното местонахождение…
Докато бъркаше в джоба си за монетата, зърна отражението си в страничното огледало.
Отначало й се стори, че вижда друг човек. Кръглото й лице беше покрито с пот и сажди, тъмните й къдри бяха разрошени, очите й бяха изцъклени от болка. Сукманът й бе мръсен и едната й презрамка беше скъсана. Кръстът й болезнено пулсираше, ръката й също, при всяко поемане на дъх усещаше бодежи в ребрата. Зачуди се дали я е наранил Джуниър, когато я бе съборил на земята. После отметна кичур коса от очите си. За бога, как щеше да търси Латъморови в тези дрехи? Без тоалетни принадлежности? Без абсолютно никакъв багаж?
Тя потръпна.
Погледна към Джуниър и видя, че лицето му отразява оранжевото сияние на светлините на таблото. Зъбите му бяха стиснати, челото му гневно се мръщеше. Като че ли съсредоточено се опитваше да реши някакво сложно уравнение.
Внезапно я обзе паника. Ако с него се случеше нещо, никога нямаше да си прости. Може би в крайна сметка наистина трябваше да отидат при федералните.
— Виж, Джуни — тихо рече Шарлот, — навярно си прав за ФБР.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би трябва да спрем на първия телефон, да се обадим във ФБР и да им разкажем всичко.
Той я погледна.
— Сериозно ли говориш?
— Не — отвърна тя.
Джуниър се усмихна.
— И аз така си помислих.
— От друга страна, не искам да отведа онези хора при Латъмор.
— С други думи?
— С други думи… възможно е в момента да ни следят.
— Съмнявам се.
— Защо?
— Вдигнахме голям шум, малката — отвърна той. Погледът му се плъзна от кола на кола по широките платна на магистралата. — Едва ли са били достатъчно бързи, за да ни проследят.
— Но не си сигурен.
Джуниър сви рамене.