— Чуй ме, малката, трябва да опиташ да се успокоиш. — Джуниър постави тежката си длан на рамото й и леко я стисна. — Дай да видя.
Шарлот прибра монетата в джоба си и протегна ръката си към него.
Той внимателно я хвана и леко прокара пръсти по палеца й.
— Усещаш, ли нещо?
(… обожавам я…)
Шарлот запремигва.
(… обожавам да я докосвам…)
Тя пак премигна и рязко си пое дъх. Кожата по гърба й отново настръхна. От ръката на Джуниър беше прескочило нещо като електрическа искра и мигновено се бе превърнало в чувство, толкова силно и ясно, че дъхът й секна и трябваше да затвори ума си. Шарлот погледна дланта си. Дългите пръсти на Джуниър галеха раната й и тя разбра какво се е случило.
— Какво има, малката? — попита той.
— Нищо, Джуни, просто…
Шарлот отново отвори ума си.
И емоциите я заляха…
(… никога преди не съм се чувствал така, а дори не знам как да й го кажа, готов съм на всичко за нея, бих дал остатъка от живота си, за да я държа в прегръдките си, толкова е красива, по дяволите, толкова е красива, Бог да ми е на помощ, обичам я, наистина я обичам, обичам я толкова силно…)
… после Шарлот рязко отдръпна ръката си.
— Какво има? — Джуниър я гледаше, без изобщо да има представа какво се е случило. — Шарлот?
Тя остана неподвижна за миг. Стомахът й се свиваше от вълнение.
Никога не бе смятала, че е възможно да се сблъска с такива чувства, особено насочени към нея, но ето че ги усещаше у Джуни, своя платоничен приятел — насочени към нея, Шарлот! Като че ли целият свят внезапно беше преминал през безумен калейдоскоп, който не разбираше, милион нови цветове, от които й се завиваше свят, цветове, които само можеше да гледа с няма почуда. Очите й се замъглиха от влага и не виждаше почти нищо. Тя разтърси глава и сълзите се застичаха по лицето й. Раменете й се разтрепериха и Шарлот неудържимо захлипа. Плачеше, защото до този момент смяташе, че никога няма да се обвърже, че ще продължава да страда от чуждата мъка, че никога няма да изпита любовта, която сега се излъчваше от ръцете на Джуни. Ала тя струеше към нея като чудотворен извор, който беше очаквала през целия си живот.
— Не знаех, Джуни — през сълзи промълви Шарлот.
Той се вцепени.
— Какво има, малката? Какво не си знаела?
— Не знаех — отново прошепна тя.
И се хвърли в обятията му.
Прегръдката им напомняше за Деня на победата през Втората световна война, за завръщането на войниците у дома. Двамата отчаяно се притискаха един към друг и Шарлот едва дишаше, опитваше се да каже нещо, опитваше се да обясни, но не можеше да изрече думите, защото любовта я обгръщаше като магнитно поле и вече нямаше значение, защото Джуниър търсеше устните й.
Нямаше нужда от обяснения.
Когато Джуниър Патрик беше осемгодишен, по-големият му брат Денис го заведе на щатския панаир в Охайо. Панаирът се провеждаше на осемдесет километра от дома им. Бе приятен летен следобед и дългото пътуване беше прекрасно. Докато се возеше зад брат си на седалката на „Ямахата“ и вятърът развяваше косата му, Джуниър изпадна в пълно блаженство. Когато най-после пристигнаха, впечатленията го връхлетяха като цунами. Момичетата с леки дрехи, парата на печените наденички, виковете на панаирджиите, въртележките, миризмата на кравешки изпражнения и наливна бира, вкусът на захарен памук, печени ябълки и лимонада — всичко това беше непреодолимо, истински рай за осемгодишното момче, което искаше вече да е пораснало. Този ден малкият Джуниър потъна в мъгла от удоволствие. Никога не се бе чувствал толкова жив, никога не се беше чувствал толкова добре в тясната си осемгодишна кожа, и мислеше, че никога повече нямаше да се чувства така.
До тази вечер.
Тази вечер Джуниър отново потъна, но този път на мястото на панаира имаше купчина завивки на двойно легло в малко бунгало на изток от Минука, Илинойс, и уханието се излъчваше от жена на име Шарлот.
Джуниър потъна в гърдите й, в невероятната й шия, в извивката под брадичката й, във влажния блясък на устните й. Пак изпадна в онова странно блаженство, напълно забравил за стаята наоколо, за разхвърляните по пода дрехи, за нощните пеперуди, пърхащи около нощната лампа до него. Шарлот беше мечта в ръцете му, гола и нежна като молитва, и тялото й се извиваше, докато проникваше в нея. Всяко докосване, всяко усещане, всеки миг се запечатваше в паметта му — тъмният триъгълник под корема й, слабият аромат на къри под мишниците й, тежките й гърди, осеяни с фини вени, устните й, буйната й коса. Той внимаваше да не притиска изгорената й ръка, която го галеше по тила, милваше зърната му и пениса му. Дланта й сякаш изсмукваше нещо от него, някакъв дълбок и таен извор на желание.