Виждаше пищното й тяло в стъклената кабина. Все още облечена в мръсния си сукман, Шарлот стоеше прегърбена над телефона. Беше вътре вече над десет минути, набираше номера като побъркана и измъченото й изражение показваше, че не е постигнала нищо. Ала преди няколко километра, докато стискаше онази монета и се мяташе на седалката в ясновидски пристъп, бе видяла нещо. Гледката уплаши Джуниър. Шарлот бе влязла в главата на Латъмор и беше научила имена, места и адреси. Но сега й бе трудно да установи точното му местонахождение.
Джуниър извърна очи и огледа напукания бетонен паркинг.
Намираха се в края на изоставена бензиностанция. Колонките бяха демонтирани, надписът беше целият надупчен. Типична крайпътна развалина като безброй други в този селскостопански район. В пукнатините на бетона растяха бурени, вятърът свиреше в пустата сграда.
Вратата на телефонната кабина се отвори и стресна Джуниър.
— За малко, Джуни, но пак не успях да открия нищо — с прегракнал от напрежение глас каза Шарлот.
Той се обърна към нея. Тя стоеше под слънчевите лъчи и с присвити очи се взираше на запад.
— Как се казваше оная кръчма? — попита Джуниър.
— „Пакардс“.
— „Пакардс“, да. Опита ли в Аспън?
— Да, също в Естийз Парк, Боулдър… Опитах в Денвър, Форт Колинс… Джуни, опитах във всички градове в Скалистите планини. В телефонните указатели има десетки хора на име Стафорд.
— Но никой не живее близо до бар на име „Пакардс“, така ли?
— Не. — Шарлот продължаваше да гледа към хоризонта и Джуниър виждаше, че тя кипи от нервна енергия.
Вятърът рошеше косата й, зъбите й бяха стиснати. Беше чула имената по време на последното си видение. Очевидно сега Латъмор се наричаше „Стафорд“. Но вълшебната думичка бе „Пакардс“.
Отчаяно му се искаше да я окуражи. Съзнаваше, че единствената му грижа е да закриля Шарлот и че не му пука за живота на поредния нещастен счетоводител, издрънкал на ченгетата някой мафиотски бос. За съжаление сега и двамата бяха безвъзвратно свързани с тази история. Джуниър беше убил мафиот, Шарлот бе откраднала тяхната вълшебна монета, а мафията не се отнасяше мило с хора, извършили такива неща. Раната под бинта на корема му внезапно започна да пари. Превръзката навярно трябваше да се смени.
— Може да не си разбрала вярно името — без да обръща внимание на болката, каза той.
— Не, Джуни… по дяволите, не! Усетих го съвсем ясно — „Пакардс“ е.
Джуниър се замисли за миг.
— Какво каза за Скалистите планини?
— Надписът гласеше „Най-добрата скара в Скалистите планини“.
Той сбърчи лице от паренето в корема си.
— А обади ли се в парка?
— В кой парк?
— Щатският парк „Скалисти планини“.
Шарлот загриза нокътя на показалеца си.
— Май че е национален парк.
— Защо не поискаш номера от денвърското бюро справки?
Тя се върна в кабината и остави вратата отворена, за да може Джуниър да чува. Той се облегна на прага. Чувстваше се така, сякаш е изял цяла чиния с огнено люти мексикански чушлета, които прогаряха дупка в корема му…
— Паркът ли е? — нервно попита Шарлот. — Да, опитвам се да открия един бар във вашия район, казва се „Пакардс“… — Тя произнесе името по букви, после изчака главният надзирател да попита колегите си дали някой знае за такова заведение. — Да, слушам ви — след няколко безкрайни минути каза Шарлот.
Очите й внезапно се разшириха и тя щракна с пръсти към Джуниър.
— Един момент, моля, да взема нещо за писане.
Джуниър извади от джоба на ризата си химикалка и стара квитанция и й ги подаде.
— Добре, казвайте. Ясно, записах — магистрала четирийсет от юг, трийсет и четири от север — разбрах, благодаря ви, много ви благодаря.
Тя затвори, после набра друг номер. Свърза се с бюро справки, попита дали в указателя на Гранд Лейк има човек на име Стафорд, изслуша отговора и затвори.
Когато излезе от кабината, очите й блуждаеха надалеч.
— Е? — попита Джуниър.
— Точно на юг от националния парк имало градче на име Гранд Лейк — тихо отвърна тя и развълнувано го погледна. — Там се намирала онази кръчма, „Пакардс“. В указателя няма Стафорд, но имам силно предчувствие, че е там. — Шарлот погледна към колата. — Хайде, Джуни.
Джуниър остана за миг до кабината… после тръгна след нея.
Нямаше намерение да оспорва нейните предчувствия.