После й показа как да държи оръжието, да зарежда пълнителя и да вкарва патрон в затвора. Ругерът не бе най-малкият пистолет на света, но не тежеше много и с него се стреляше лесно. Изглеждаше тъкмо като за Шарлот. Накрая я научи да сваля предпазителя и да се прицелва.
— Хайде, миличка — каза й той. — Убий оная тенекия.
Шарлот се прицели и стреля.
Куршумът отлетя високо над царевицата.
Гърмежът я накара да ахне, после тя запремигва и Джуниър усети, че по гърба го полазват тръпки. Не от изстрела — бе прекарал голяма част от ранните си години на стрелбищата — а от нещо в очите на Шарлот, което го изненада. Ако трябваше да го обясни, нямаше да открие подходящи думи. Беше едва доловимо и мимолетно, дори се колебаеше дали не си го е въобразил.
Но, по дяволите… макар и за миг, Джуниър наистина го бе зърнал на лицето й.
Веднъж беше виждал такова изражение — в средата на седемдесетте години в дните след уволняването си. Импулсивно бе решил да обиколи Европа с мотоциклет в безуспешен опит да преоткрие в себе си някакъв романтичен Уолт-Уитманов образ на поет скитник. Ала единственото, което откри, бяха безброй претъпкани хипарски общежития, пълни с изгубени души, наивно търсещи истинското си аз. Едно от най-ужасните места се намираше на река Ебро в Испания, недалеч от Барселона. Именно там, в един мръсен пансион, Джуниър видя младо андалуско момиче със същото изражение като на Шарлот Викърс — смесица от пълно отчаяние и ужас.
След първата инжекция хероин.
— Стреляй пак, малката — каза Джуниър. — Опитай да се отпуснеш.
— Пистолетът подскача — отвърна тя, прицели се и стисна зъби.
— Знам. Просто се отпусни.
Шарлот отново стреля и после още веднъж, и още веднъж. Куршумите всеки път отлитаха над пустите царевични поля надалеч от целта. С всеки следващ изстрел лицето на Шарлот все повече се напрягаше, като недовършена мраморна скулптура, постепенно придобиваща нов облик. На четвъртия опит най-после улучи. Кутията отхвърча на десетина метра във въздуха.
От царевицата внезапно се издигна ято черни гарвани.
Джуниър погледна натам и забеляза нещо в основата на един от телефонните стълбове, нещо, което до този момент не беше видял.
Той отиде при него.
Беше високо поне метър и половина. Някой доста си бе поиграл, за да го направи. Ръцете, краката и тялото бяха съвършено оформени. Главата като че ли беше от стара баскетболна топка, разкъсана на половина и увенчана със сламена шапка.
На краката му дори имаше чифт стари обувки.
— Какво има, мили? — Шарлот се приближи до Джуниър и двамата застанаха пред плашилото.
— Хрумна ми една идея — накрая отвърна той. — Мисля, че това е единственият начин да стигнеш до Колорадо невредима. — Джуниър я погледна. — Но няма да ти хареса.
23.
Добрите момичета не избухват
Шофираше хиропрактикът. В момента минаваха по моста над река Плат.
Дигър Мусолино беше отзад при Дебелия. Вече започваше да се ядосва — ни вест, ни кост от хората им в района — а когато се ядосаше, не го свърташе на едно място. В момента нервно ровеше в натрупаните една върху друга кутии, захапал цигара.
В първите две кутии имаше чисто нови полуавтоматични пистолети „Кимбър“ с лазерни мерници. В третата откри 40-калиброви патрони с кухи върхове. Нямаше намерение да ги използва, но кой знае защо, започваше да му се струва, че е възможно да срещнат повече съпротива от оня Патрик, отколкото очакваше отначало.
— Мамка му, за какво ти е всичко това? — Рондо Хатън седеше на резервната гума и поглъщаше пакет с малки захаросани понички.
— След онова, което направи гаджето на ясновидката в къщата й, няма да поемам повече рискове — отвърна Дигър и погледна към предната част на буса.
Лу Сейнт Луис спокойно седеше зад волана. Приличаше на добродушен дребен шофьор на автобус на неделно училище от провинциален район. Кой би могъл да се досети на какво са способни тези негови изящни ръце?
Бусът пътуваше по I-80 към Омаха, навярно на тридесетина километра от града, и теренът започваше да се променя. Полетата се заместваха от предградия, промишлени паркове и електростанции. Хиропрактикът караше с около сто и десет километра в час. Слънчевите лъчи блестяха през предния прозорец и осветяваха прашинките и цигарения дим в купето. Вътре започваше да мирише на пушена сьомга и пот.