Дигър нямаше търпение да свърши с тази проклета работа.
— Защо хората ти още не се обаждат? — внезапно попита той Дебелия. — Какво правят, мамка му?
Рондо Хатън сви рамене и облиза пръстите си.
— Ония двамата може да са се качили на самолет. Нямам представа.
— Пратихме хора на всички летища чак до Тихия океан! — Дигър гневно хвърли цигарата си на пода и я стъпка.
— Ще ги открием — каза детективът.
Другият мъж се върна към оръжията си и извади най-долната кутия. Вътре имаше пушка „Браунинг“ с черен лъскав приклад, подходяща за лов на хищници. Той отвори капачето в единия край на кутията и провери двете 22-калиброви титаниеви упойващи стрелички.
От дъното на буса запращя скенерът на полицейските честоти. Говореха нещо за катастрофа с три автомобила на магистрала 29.
— И за какво ни е целият този боклук? — попита Дигър и посочи електронното оборудване на Дебелия, поставено в щайга от праскови. Купчина черни части. Най-отгоре бе скенерът, свързан с литиева батерия.
Рондо задъвка нова поничка.
— Тоя скенер е направо безценен — отвърна той и облиза захарта от устните си. — Позволява ни да чуваме какво става на стотици километри оттук.
— Голяма работа.
— Просто казвам, че може да ни отведе при обекта — изсумтя детективът.
Дигър вече не го слушаше.
А трябваше. Трябваше да му обръща повече внимание.
Дебелия имаше право за скенера.
— Това е лудост, Джуни.
— Знам, повярвай ми, знам.
— Никога няма да го направя.
— Не ни остава друг избор, малката. Това е най-добрият начин да стигнеш до Колорадо.
— Няма да се получи.
— Да имаш по-добра идея?
Шарлот се замисли.
Тя седеше на предната дясна седалка на шевролета и държеше в скута си ножица. Внезапно й стана горещо и стомахът й се сви. Искаше й се да закрещи, но знаеше, че трябва да се овладее. „Добрите момичета не избухват, добрите момичета сдържат гнева си, добрите момичета са кротки.“ Кой я беше научил на това? Майка й? Баща й? Хлапетата от квартала?
Шарлот погледна ножицата, която мътно блестеше на слънцето. Джуниър я бе намерил в кутия с рибарски принадлежности в багажника. Какъв късмет, че пътуваха с шевролета! Очевидно преди време Джуниър беше ходил за риба и после просто бе забравил за кутията. Той твърдеше, че такава била Божията воля, ала Шарлот смяташе, че по-скоро е акт на отчаяние. Нямаше начин да си отреже косата с това нещо.
Тя облиза устни, преглътна киселата си слюнка и се приготви за връхлитащата буря.
Пътуваха по магистрала 34 в покрайнините на Омаха и голият терен започваше да прилича на нагънато одеяло. На хоризонта като огромни тъмни острови се издигаха високи скали. Това бяха свещените хълмове, на които се бяха събирали всички племена от прерията. Това бяха монолитите, посрещнали Франсиско Васкес през петнадесети век, и при всякакви други обстоятелства Шарлот щеше да се възхити на гледката. Но днес те излъчваха опасност, шепнеха предупреждения в далечната омара: не се приближавай, прекалено много непознати, прекалено много тъмни улички, претъпкани сгради, любопитни погледи…
Тя отряза бинта на ръката си, свали превръзката и сви пръсти. Чувстваше ги още по-вцепенени — сякаш ги бе потопила в лепило. Но болката и паренето бяха отслабнали. И пръстите й не бяха толкова подути.
— Добре ли си? — нервно попита Джуниър.
Шарлот виждаше, че е не по-малко напрегнат от нея.
— Съжалявам, но няма да го направя, Джуни. Няма.
— Налага се.
Шарлот ядосано се обърна към него.
— Така ли ще я караме? Цар Джуни нарежда на жена си какво да прави, а?
Той я стрелна с поглед.
— Да, точно така.
Тя разтърка очи.
— Защо мъжете са такива задници?
Джуниър се подсмихна.
— Това ми харесва.
— Можеш да се майтапиш колкото си щеш, Джуни, но наистина е така! Всички мъже обичат да си играят с пушки, да си играят с живота на хората! — Гневът се надигна в гърдите й и тя едва успя да го овладее. — Няма значение, че първо дойде оная жена. Мъже са започнали всичко това, мъже, с техните мръсни игрички… и с техните скапани… по дяволите! — Шарлот хвърли ножицата на пода в краката на Джуниър. — Няма да си отрежа косата заради ония копелета!
Шарлот затвори очи и се опита да се овладее.
— Трябва да го направиш, миличка — съвсем тихо каза Джуниър. — Това е единственият начин да успееш.