Как да съобщи тази новина на изпитата дребна женица?
— Видяхте ли нещо? — напрегнато попита Натали. — Той добре ли е? Жив ли е?
— Да, мила, убедена съм, че е добре и определено е жив, определено.
— Къде е? Отвлечен ли е?
Шарлот разтри челото си.
— Тук вече става малко сложно.
— Защо? Къде е?
Ясновидката я погледна.
— Струва ми се, че е в Колорадо.
Натали за миг се вцепени.
— В Колорадо ли?!
— Да, мила, така мисля. Очевидно живее там…
— По дяволите! Къде?! — внезапно повиши глас дребната жена, наведе се напред и опря лакти на масата. Очите й се присвиха и през разтворените й устни проблеснаха ситни остри зъби. — В кой град? Божичко! Защо в Колорадо?
— По-добре се успокойте, мила. Хубавото е, че приятелят ви е жив и здрав.
— Попитах ви в кой град в Колорадо. — Натали не откъсваше поглед от лицето й.
— Ако ме изслушате докрай…
— Ще ми кажете ли най-после?!
— Знам, че сте разстроена, но ако ми позволите да ви обясня, мисля, че ще разберете всичко.
— Какво да разбера?
Шарлот си пое дъх и потърси подходящите думи. Нямаше да е лесно.
— Когато открия изчезнал човек, мила, жив човек, понякога усещам психическото му състояние. Искам да кажа, чувствата му в момента.
— И какво точно чувства той? — попита Натали. В душата й явно кипяха гняв, болка, мъка и смут. Единадесет месеца, седем дни и двадесет и два часа гняв, болка, мъка и смут, по-точно.
Последва нова пауза. Вените на слепоочията на дребната жена пулсираха.
Шарлот въздъхна.
— Знам, че е много мъчително, мила, но въпросът е, че Пол Латъмор е започнал нов живот далеч оттук.
Натали я погледна.
— Какво искате да кажете с това „нов живот“?
Шарлот осъзна, че е време да й каже истината.
— Той е женен, Натали. С деца. Има семейство.
По време на неловкото мълчание Шарлот се приготви за бурята.
Посетителката извърна очи, покри устата си с длан и сякаш щеше да се разплаче или дори да закрещи и да обърне масата, но се случи нещо изключително странно. Очите й се превърнаха в кристали, погледът й стана лазерен лъч и се заби в бежовия килим. Шарлот отново изпита смътното усещане, че е виждала снимката й в някое списание или вестник.
— Трябва да ми кажеш къде точно живее — с неочаквано тих и безизразен глас рече Натали.
— Не съм сигурна, мила. Не знам подробности… но не смятате ли, че вече няма значение?
Жената впи в нея очи като ацетиленови горелки.
— Що за скапана ясновидка си ти?
Шарлот настръхна от омразата, която излъчваше погледът на посетителката й.
— Чуйте ме, мила, съжалявам, че трябваше да ви го кажа, но…
— Стига си ми викала „мила“ и изобщо престани с тия глупости.
Последва ново мълчание. Шарлот усещаше, че гневът изпълва стаята като дим. Стомахът и гърлото й се свиха. Очакваше буйна реакция, но далеч не такава. Яростта струеше през порите на Натали Фортунато, бръчките по лицето й станаха по-дълбоки, очите й се превърнаха в два малки черни диаманта, излъчващи ужасна топлина. Само за една минута сякаш беше остаряла с петнадесет години.
Шарлот дълбоко си пое дъх и тихо каза:
— Ясно ми е, че сте разстроена, и не ви обвинявам, но разберете, отначало получавам само обща представа за нещата. Освен това мисля, че няма нужда да знаете точното…
Мършавата женица се хвърли към нея.
Към гърлото на Шарлот се протегна костелива ръка…
… и в ума й проблесна електричество.
Случи се толкова внезапно, толкова рязко, че тя дори не забеляза чашите, които паднаха от масата и се търкулнаха по пода. От върховете на пръстите на жената потече порой от чувства и Шарлот се вцепени на стола си, сякаш ударена от електрически ток. Емоциите бяха хаотични, какофония от омраза и унижение, която я погълна като черни пламъци…
… и в следващия момент успя да се отдръпне, като едва не падна по гръб.
Натали се изправи.
— Помолих те да го откриеш и единственото, което можеш да ми кажеш, е, че е в Колорадо, така ли?
Шарлот също стана и заотстъпва назад, като разтриваше шията си.
— Вие сте разстроена и не знаете какво говорите… мисля, че трябва да си отидете. Веднага. Вървете си, моля.
Натали взе чантичката си, обърна се и погледна ясновидката, сякаш се канеше да каже нещо. После извади няколко смачкани двадесетдоларови банкноти и й ги хвърли. Парите паднаха на пода. Тя се завъртя, прекоси дневната и излезе през вратата.