Голям бус.
— Гангстерите пристигат! — надвика рева той.
Шарлот не отговори.
Джуниър натисна педала докрай и усети, че задните гуми захапват пръстта. Колата се разтърси и запищя като ранено животно. Малкият й четирицилиндров двигател отчаяно ревеше, жалките й седемдесет и пет коня се гърчеха в предсмъртни мъки, но вече нямаше значение, нямаше значение, защото планът на Джуниър беше успял. Прашният облак от север се приближаваше, линкълнът също, и той се чувстваше като плъх, попаднал в капан.
— Започваме! — извика Джуниър. Боен вик, който означаваше: „Втората фаза от плана“.
Той рязко зави надясно.
Шевролетът се вряза в ограда от бодлива тел. Коловете се изтръгнаха от земята и се блъснаха в предното стъкло и покрива на автомобила. Джуниър стремглаво се спусна надолу по склона, профуча през някаква орехова горичка, като одраска боята в дебелите стволове, и стигна до сухо дере. Зави на север и натисна газта. Колата се тресеше толкова силно, че Джуниър не можеше да се съсредоточи. Усещаше тракането на зъбите си в черепа си. Шарлот се беше свила на пода и той се опита да се пресегне и да я издърпа на седалката. Ала в следващия миг вдигна поглед, видя изход от дерето — естествена рампа от диви храсти на западния склон — и рязко завъртя волана.
Шевролетът се заби в листака.
За да попадне точно на мушката на врага.
28.
Фойерверки
— Мамка му! Ето го! — Дигър Мусолино се наведе от прозореца, стиснал пушката. Бусът рязко наби спирачки. Той политна напред, удари челото си в страничното огледало и замаяно запремигва. Шевролетът току-що се беше забил в стена от диви храсти на петнадесетина метра от тях.
Двата автомобила останаха неподвижни сред облаци прах.
После звукът на прегрял двигател откъсна Дигър от мигновения унес…
… защото шевролетът превключи на задна…
… и бавно се изтегли от храсталака.
— Гадни копелета — изсумтя Мусолино и зареди упойващата стреличка. Нервите му бяха опънати до крайност, тилът и ръцете му бяха настръхнали. Бе му писнало да преследва тия проклети идиоти. Ужасно му се искаше да сложи край на всичко това. Беше пъхнал двата полуавтоматични пистолета под колана си от двете страни на голямото си шкембе и нямаше да се поколебае да ги използва. Ала в момента имаше една-единствена цел и знаеше, че всичко зависи от точността му. — Давай, Лу! Давай!
Лу Сейнт Луис, който не бе професионален шофьор, но имаше достатъчно голям опит, незабавно превключи на скорост и настъпи педала. Бусът подскочи и полетя напред към шевролета. Дебелия се опитваше да запази равновесие отзад и полагаше усилия да не изглежда прекалено възбуден.
— Предполагам, че искате да се приближите колкото се може повече, нали? — надвика рева и вибрациите хиропрактикът.
— Точно така, докторе. Ти само давай напред, аз ще свърша останалото.
Шевролетът бясно се носеше назад. Дигър задържа пушката между коленете си, извади пистолетите, зареди ги и се приготви за стрелба. Разстоянието бързо се скъсяваше — четиридесет и пет метра, четиридесет, тридесет — и Мусолино вдигна оръжията. Двадесет и пет метра, двадесет, десет: Дигър се наведе през прозореца, затаи дъх, прицели се…
… и откри огън.
Гърмежите бяха оглушителни. Около предната броня на шевролета избухнаха фойерверки. Един от куршумите — четвъртият или петият — улучи предната лява гума.
— Елате ми, елате ми, пиленца — измърмори под нос Дигър, пусна пистолетите на пода, вдигна пушката и долепи око до оптичния мерник. Бусът се приближи на сантиметри до шевролета, който продължаваше да лъкатуши назад, като изпускаше облаци дим.
В окуляра се очерта лицето на Шарлот Викърс.
Окото на Дигър внезапно се разшири като лъскав сребърен долар.
29.
Край на връзката
Джуниър не можеше да направи нищо. Прегрелият двигател виеше и се давеше, миришеше на горящо масло, автомобилът вече не се подчиняваше на волана. Ушите на Джуниър безмилостно пищяха, виеше му се свят. Големият бус ги връхлиташе като огнедишащ дракон, от страничния прозорец проблясваха изстрели, в пръстта се забиваха куршуми. Той искаше тъкмо това.