Мейвис я проследи с поглед, после усети, че някой я дърпа за ревера.
— Мамо? — Малката Шонти се бе събудила и я наблюдаваше.
— Всичко е наред, миличко — прошепна Мейвис. — Заспивай.
— Защо е тъжна тази лелка?
— Моля?
— Защо е тъжна?
Мейвис се замисли. Спомни си електрическите искри, прескочили от сребърния долар, гласа, изкънтял в главата й като от другия край на пропаст. Веднъж беше чула гласа на Исус, докато пееше химни в черквата — поне й се бе сторило, че го чува — но никога не беше преживявала такова нещо. Ставаше дума за убийство, за човек на име Латъмор и за Гранд Лейк, каквото и да бе това. Мейвис погали детето по гърба.
— Тя е в беда, миличка. Заспивай.
33.
Нервни възли
— Отпуснете се, господине, моля ви — каза на мъжа върху масата за масаж хиропрактикът. Застланият с килим под вибрираше от двигателя. — Няма смисъл да се напрягате, уверявам ви.
— Послушай доктора — обади се от стола си в другия край на купето Дигър Мусолино.
Шофираше Рондо, така че Дигър да може да присъства на „сеанса“.
— Слушам го — измърмори сивокосият, притиснал лице към облегалката за главата. — Повярвай ми, слушам го.
Последва неловко мълчание.
Автомобилът леко се поклащаше — носеха се по потъналата в мрак междущатска магистрала. От време на време през прозорчето се процеждаше светлината на неонова реклама или пътна лампа. Вътре беше тясно, макар и не толкова, колкото в буса — може би седемнадесет-осемнадесет квадратни метра. Покрай стените от двете страни имаше сгънати походни легла. Миришеше на гума и белите флуоресцентни лампи силно блестяха.
Масата за масаж се намираше в средата на купето и сивокосият беше завързан по корем.
Лу Сейнт Луис мразеше да работи в такива условия. Стандартът му бе прекалено висок. Още в Югоизточната школа по хиропрактика в Канзас Сити той беше истински професионалист, което безкрайно радваше майка му, възпитана като строга мормонка. И години по-късно, след като го изключиха от Американското дружество на хиропрактиците поради многобройни обвинения в сексуален тормоз на пациентки, той бе свикнал да работи в съвсем различна обстановка. Ако беше в апартамента си, където провеждаше много от тези „сеанси“ за мафията, Сейнт Луис използваше маса на колела, галваничен генератор, дори игли за акупунктура. Но истинските професионалисти бяха способни да работят с каквито инструменти разполагат и Лу бе готов за нов сеанс.
— Преди да започнем — меко каза той на сивокосия, — искате ли да споделите нещо с господин Мусолино?
— Вече ви казах. Тя не знае къде е Латъмор, уплашена е и бяга от вас.
— Просто не ти вярвам, Патрик — изсумтя Дигър.
— Можете да ме мъчите колкото щете, но това няма да промени фактите.
Отново последва напрегнато мълчание.
Мусолино дръпна от цигарата си и изпусна облак дим.
— Имаш последна възможност да избегнеш нещо много неприятно. Само трябва да ни кажеш къде в Колорадо живее тоя тип. Ще си направиш голяма услуга.
— Казах ви всичко, не знам нищо повече.
— Добре, Патрик. — Дигър угаси фаса си. — Наистина съжалявам… но ти ни поставяш в затруднено положение.
Той кимна на хиропрактика.
— Давай, докторе.
— Добре — каза Лу, — да започнем с диагнозата. — Той изсипа масло за масаж върху опитните си длани. — Като ви гледах как ходите, забелязах, че леко накуцвате. Едва забележимо, но все пак накуцвате. Това ме кара да смятам, че единият ви крак е малко по-къс от другия. Така ли е, господине?
Мълчание.
Дигър рязко скочи от стола си, хвърли се към масата и сграбчи Джуниър за шията.
— Отговори му! Отговори му, педал скапан!
— Да, да, точно така, да, вярно е — изпъшка Джуниър.
Мафиотът го пусна. Лицето му бе зачервено и мина известно време, докато се овладее. После се върна на мястото си. На масичката до него имаше бутилка „Чивас Регал“. Той си наля два пръста в картонена чаша и отпи.
Лу кимна.
— Добре… предполагам, че единият ви крак е малко по-къс от другия, което може да е довело до известно изкривяване на гръбначния стълб. — Той остави шишето с масло на плота до себе си и отиде при масата. Сивокосият беше труден пациент, мускулест и с много подкожна мазнина. Бяха му съблекли памучната риза и панталоните и сега лежеше само по боксерки. Хиропрактикът погледна луничавия му гръб като диригент, който проверява оркестъра си. — В резултат е възможно в по-дълбоките мускули да са се появили нервни възли.