— Можете ли да ми кажете къде живеят?
— Разбира се, мила. — И тя започна да я упътва.
43.
Червена боя
Още не беше доволен, не — оставаха трите трикрили прозореца в задната част на къщата. Стената гледаше на запад и привечер през стъклата се процеждаше прекрасна планинска светлина, но сега това щеше да е слабото място на отбраната. Нападателите можеха да се крият в гората и да наблюдават какво става вътре през тези три ужасни прозореца.
Пол грабна наръч кедрови дъски и се втурна през кухнята към кабинета.
Носеше дънки, работни обувки и подгизнала от пот фланелена риза. В джобовете на дърводелската му престилка имаше пирони, чук, 38-калибров пистолет с къса цев и кутия патрони с кухи върхове. Не се бе бръснал от три дни и излъчваше онази тежка миризма на страх, типична за алкохолиците, които се опитват да се откажат от пиенето. В известен смисъл той също се опитваше да се откаже от нещо. От лъжите, от криенето, от вечното избягване на истината. Тези дни вече бяха останали в миналото.
Пол постави една от дъските на първия прозорец и започна да я кове. После втория, третия и след минути задните прозорци бяха изцяло покрити. Съвсем тесни пролуки позволяваха да се гледа навън. Той се наведе и се втренчи към задния двор.
Къщата се намираше сред три акра гора на около километър и половина западно от Гранд Лейк. Най-близките съседи живееха на петстотин метра на юг — автомонтьор и жена му — а останалите местни бяха на изток оттатък шосето. Гледката от предния прозорец беше невероятна — една от причините, поради които бе избрал това място. Единственият път се виеше край потока на хълма.
Но задният двор беше съвсем друго нещо. Обрасъл с възлести брези, борове и смърч, той се намираше точно до националния парк „Арапахо“, близо триста и двадесет километра пустош, навярно най-дивият район на континента. От тази гора можеше да изпълзи абсолютно всичко и да стигне до задната врата преди Пол да успее да мигне. Но в момента той не се страхуваше от мечки и койоти. Страхуваше се от вида homo erectus mafioso и тъкмо затова се взираше през пролуките между дъските.
Дъждът бе поотслабнал, но ставаше все по-студено и от земята се вдигаха призрачни валма пара. Пол присви очи към гората. Сенките му отговориха с още сенки. Вятърът разлюляваше върхарите и виеше на пристъпи…
Откъм предния двор внезапно се разнесе далечен неясен шум.
Пол се напрегна. Още не беше готов, по дяволите! Не бе готов. Устата му пресъхна и той с трепереща ръка извади пистолета и го провери, като мислено си повтаряше уроците на маршал Винсънт. Отново чу шума и от стомаха му се надигнаха киселини. Не си го въобразяваше. Шумът беше истински и се приближаваше.
Автомобилни гуми, хрущящи по чакъл.
Насочил пистолета към тавана, той се върна в кухнята и погледна през рамо към закованата с кедрови дъски задна врата, после към прозореца до мивката. Изведнъж му се пригади и се зачуди дали му стиска да направи онова, което трябва. Слава богу, беше успял да убеди Санди да замине с децата. През цялата сутрин му се бе обаждала по телефона, молеше го да тръгне, да се свърже с маршалите, но той отказваше. Накрая дори остави слушалката отворена. Онова, което видя предишната вечер, беше насочено единствено към него. Предзнаменование, може би поличба за смърт — но ако го очакваше кървава развръзка, щеше да загине само той.
И нямаше да се предаде без борба.
Пол погледна към кухненския плот, върху който бяха подредени няколко заредени пълнителя. До тях бе зловещо черният „Хеклер & Кох“ МР5. Той остави пистолета, взе автомата и отиде в дневната. На дивана под предните прозорци лежаха двете мини узи.
От предния двор се разнесе затръшване на автомобилна врата.
Пол се приближи до прозореца и надзърна през процепа между дъските. Отначало не забеляза хора, само очукан форд ескорт, паркиран на отбивката. После видя шофьора. Мъглата скриваше лицето му. Сърцето на Пол се разтуптя. Изпълни го непреодолимо желание да открие огън, да обсипе гадното копеле с деветмилиметрови куршуми и после да задава въпросите. Той пъхна късата цев на автомата между дъските и се прицели. Човекът се приближи…
Жена?
Пол натисна спусъка.
Оръжието излая, заподскача в ръцете му и от дулото му засвяткаха искри. Непознатата се хвърли зад колата. Той приклекна под прозореца. Тишината се стовари отгоре му като разтърсваща експлозия. Ушите му пищяха, потните му длани трепереха и не можеше да помръдне.