— Дарииил!
Гласът на Пол я върна в настоящето.
Счетоводителят бе на тридесетина крачки пред нея и залиташе по пътеката. Вятърът развяваше кожената му дърводелска престилка. Той викаше името на сина си още откакто бяха навлезли в гората и гърлото му вече започваше да пресипва. За нещастие, от момчето нямаше нито следа. Шарлот вдигна пистолета си от земята и закрачи след Пол. Бурята се усилваше и ако се изгубеха, шансовете им да оцелеят щяха да са още по-малки.
— Дарииил!
Тя се втурна с всички сили по калната пътека.
За жена, пазарувала от време на време в бутика за пълни хора „Чадуикс“, Шарлот тичаше удивително бързо. Макар че тренажорът, който преди пет години си бе купила за Коледа, събираше паяжините в мазето, тя все още притежаваше вродена пъргавина. И грация на бегач на дълги разстояния. В гимназията беше печелила втори и трети места на сто и четиристотин метра и през всички тези години уменията й не я бяха напуснали. И сега призоваваше на помощ цялата си останала енергия, за да настигне счетоводителя.
Пътеката бе чудовище, тясна ивица, виеща се по склона на Бялата планина. Задъхана в редкия въздух, Шарлот се препъваше по изровени в пръстта стъпала и камъни, хлъзгави като скулптури от лед. Клоните на хвойните и трепетликите деряха раменете й и се протягаха към лицето й. В челото й сякаш се забиваха нажежени ножове, в мозъка й пращяха електрически сигнали.
Мафиотите идваха. Усещаше приближаването им като капки киселинен дъжд по тила си. Отровен прилив на адреналин, надаващ кръвожадни писъци в главата й. Вятърът се усилваше и брулеше високите борове. Лапавицата постепенно се превръщаше в град и колкото по-високо се изкачваше Шарлот, толкова по-студено ставаше.
След пет минути най-после успя да настигне счетоводителя.
— Дарииил!
Тя го хвана за рамото.
— Пол… Пол!
Дребният мъж се сепна и коленете му се огънаха. Той залитна, просна се на земята и силно се удари в някакъв камък. Автоматът му отхвърча в бурените.
Шарлот му помогна да се изправи.
— Те идват — задъхано каза тя. — Мисля, че е по-добре да не викаш.
— Трябва да намерим сина ми — отвърна той и погледна назад към черния дим, издигащ се в бурното небе на около километър и половина от тях.
— Изгориха къщата — рече Шарлот.
Пол се обърна към нея. Лицето му бе зачервено от студ и умора.
— Зверове.
— Отчаяни са.
— Трябва да намерим Дарил.
— Ще го намерим, Пол.
— Хайде… — Счетоводителят вдигна автомата си. По тъмносинята стомана лъщяха капчици влага.
— Чакай! — Тя се втурна към него и го хвана за ръката. — Нека аз да вървя напред, Пол, моля те…
— Ами ако…
— Аз ще го открия…
— Но…
— Моля те — впила поглед във влажните му очи, настоя Шарлот.
Пол се поколеба, после кимна.
— Добре, хайде… Хайде!
Тя закрачи напред и го поведе по тесните завои на пътеката.
След минути й се стори, че целият свят се променя. Температурата рязко падна, лапавицата се превърна в смесица от град и сняг, бели топченца, твърди като сачми. Вятърът виеше като двигател на реактивен самолет и почти заслепяваше Шарлот. Мокрото й яке и чорапогащникът й замръзваха, ставите й започваха да се сковават, краката й бяха замръзнали в леките й обувки, бинтованите й пръсти бяха като ледени шушулки. Отново си спомни Откровението, този път глава шестнадесета, стих двадесет и първи — „… едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците, а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката…“ — и гневът закипя като разтопено желязо в стомаха й, омразата към онези зверове, която й даваше сили и я тласкаше напред.
„Къде си, Дарил?“
Пътеката се стесни още повече, постепенно започна да натрупва сняг.
Намираха се най-малко на две хиляди и седемстотин метра над морското равнище и въздухът имаше вкус на алуминий, на ледени кристали. Всяка глътка се забиваше като нож в дробовете им. Шарлот усещаше, че гангстерите ги следват по петите. От време на време далечно изпращяване на суха съчка я караше да потръпва, но тя продължаваше да се изкачва.
„Говори ми, Дарил, покажи ми къде се криеш, миличък, не се бой.“
Някъде над две хиляди и осемстотин метра я връхлетя първият образ.
51.
Парчета месо
Беше високо в боровите клони, може би на пет-шест метра над земята и Шарлот.