— За всичко съм виновна аз. — Слепоочията й пулсираха, ужасно й се виеше свят. Трябваше да влезе на топло, иначе щеше да припадне или дори да умре от измръзване. — За всичко — повтори тя. — За всичко съм виновна аз.
— После ще говорим за това — каза Флин.
— Шерифът е прав — рече Винсънт, дръпна за последен път от цигарата, хвърли фаса в снега и го стъпка. — Не ми се ще да прекъсвам купона, но трябва да тръгваме. Заминаваме на запад. Госпожице, вие можете да се върнете на изток с шерифа.
Пол и Дарил отидоха при маршала, после спряха и погледнаха назад към Шарлот.
Тя чувстваше, че всеки момент ще припадне. Ръцете и краката й пареха. Но оставаше да свърши още нещо. Шарлот се усмихна на Пол.
— Съжалявам за всичко това — каза тя.
Той кимна и отвърна на усмивката й.
— Не знам дали да ти благодаря, или… — Пол сви рамене.
— Няма нужда да ми благодариш. — Коленете й трепереха. Шарлот погледна момчето. — Успех, миличък. И известно време не се занимавай с бейзболни картички.
Дарил кимна.
— Да, госпожо.
— Време е да се мятаме на конете, момчета — каза Винсънт.
Шарлот отново се обърна към Пол и бръкна в джоба на якето си.
— Преди да тръгнеш, Пол, трябва да ти върна нещо. — Тя извади монетата и я протегна към него. Среброто мътно проблесна под лъча на фенера.
Той свъси вежди.
— Какво е това, по дяволите?
— Твоят талисман — отвърна Шарлот и направи няколко крачки към него. Чувстваше се като пияна, ушите й пищяха, по гърба й се редуваха горещи и ледени тръпки. Зрението й започваше да се замъглява.
Пол взе монетата и от докосването на пръстите му по екрана в главата й пробягаха искри на неопределена емоция. Шарлот се олюля за миг.
— Пази я, Пол — каза тя и го целуна по бузата.
— Да вървим — повтори маршалът и постави длан на рамото на Дарил.
Тримата се запътиха към дърветата на запад.
Шарлот ги проследи с поглед.
После се свлече на земята.
Част VI
Щатският панаир в Охайо
„Човешката кръв е тежка — човекът, който я е пролял, не може да избяга.“
Африканска поговорка
61.
Последна сделка
В деня след ампутацията й позволиха да види Джуниър.
Тя прекара почти половин час пред огледалото, което й дадоха сестрите, за да се опита да си придаде приличен вид — доста трудна задача, като се имаха предвид ужасната й памучна нощница и изтърканият й хавлиен халат. Цялата беше бинтована — ребрата, ръцете и краката. Раната от куршума над хълбока се оказа повърхностна… ала студът бе превърнал крайниците й в потъмнели, гноясали лапи. Бяха й отрязали два пръста на лявата ръка, показалеца на дясната и четири на краката — три на десния и един на левия.
Поне тъпанчето й щеше да се възстанови.
Загледана в почернялото си от измръзването лице, Шарлот се чувстваше странно жизнерадостна. Лекарствата сякаш я бяха изключили от физическото й тяло. Преди операцията ФБР, Федералната маршалска служба, Окръжното шерифско управление и щатската полиция на Колорадо, Небраска и Айова я бяха подложили на кошмарен разпит. Тя им каза истината и те й повярваха. Почти всички бяха работили с ясновидци като нея и не се отнасяха към дарбата й скептично. Но за Шарлот това нямаше значение. Далеч повече я интересуваше медицинската процедура: щяха да режат части от тялото й — от ръцете й. Щяха да й отнемат дарбата.
Операцията беше сравнително лесна. В два следобед я откараха на количка в операционната, поставиха я под пълна упойка, зашиха огнестрелната рана на хълбока й и след това отрязаха измръзналите й пръсти, повечето само до първото кокалче. В три часа тя вече лежеше в интензивното отделение и усещаше пулсиране във върховете на несъществуващите си пръсти. Оттогава измерваше времето така — по постоянното пулсиране, неумолимия часовник в нея. Но преди да изхвърлят отрязаните части — които, кой знае защо, й напомняха за талисмани — Шарлот отправи една последна молба към хирурзите.
Да запазят десния й показалец.
Имаше планове за него.
Сега трябваше да се приготви за милия Джуни. Тя отново погледна отражението си и прерови съдържанието на кутията от обувки, която й бяха донесли сестрите. Първо си сложи фон дьо тен, после молив за очи. Придаде цвят на страните си с руж и поосвежи подпухналите си очи с очна линия. След това — туш, водоустойчив, в случай, че се разплаче, когато види Джуни. Накрая начерви устните си и ги очерта.