Выбрать главу

Владиков. Разпоредено е. (Става.) Сбогом. Отивам при Димитракя. (Кланя се и излазя.)

Г-жа Добревич. Заприказвахме се и забравих да ида да премера новата дреха, що ми донесе модистката.

Добревич. Трябва още отсега да ява на Крецулеска, че изменяваме намерението, и да му се извина… Евгени, прати му известие.

Евгени излазя.

Г-жа Добревич. Поведохме се по ума на нашата Евгени.

Добревич. Не, тука тя имаше право: българско нещо. И на Владикова щеше да е криво.

Г-жа Добревич. А Крецулеско?… Не, да стане хатърът на тях! Аз за този Владиков… Казвах ти и по-напред…

Добревич. Ех, казваш глупост… Остави се. Аз знам какъв човек приимам в дома си… Ти сега намери време, та приказвай с Евгени за онова…

Г-жа Добревич. Ще я викам. (Излазя.)

Явление 4

Добревич, Катинка и старият Бръчков

Катинка (влазя, към Добревича). Един човек от Свищов е дошел.

Добревич. Кой е той? Нека влезе.

Влазя старият Бръчков. Добревич. О, бай Бръчков. Добре дошли! (Става и стиска сърдечно ръцете на госта.) Седнете. Е, кога допаднахте? Аз приех вашето писмо.

Старият Бръчков (сяда). Добре заварил… Писах ти, приятелю, че имах много работа; но ми се стегна душата много, зарязах всичко и ето ме в Браила. Владимира наш видя ли?

Добревич. Не съм го видял още… Съжалявам много, Бръчков, че ти се е случила тая грижа. Глупави деца, пощуреят и не знаят какво правят… Не грижи се ти, на Владимира ще му сберем ума. Още по-добре, че дойдохте самички.

Старият Бръчков. Какво знаете за него? Къде се дява? Какво върши тука Владимир?

Добревич. Доколкото разбрах от Владикова, той решил да стане… поборник, гарибалдювец… Сега се водел и другарувал с… емигрантите. Виж глава луда. Да остави родители, кариера и бъдещност и да дойде и се скита из Влашко! Аз мисля, че като е погладувал, ще му е стигнал умът вече.

Старият Бръчков. Да знаеш, брате, каква грижа ми донесе това момче, какво огорчение на мене и на майка му! Помисли си: скришом побягва от Свищов, нито хабер дава, нито пари взима със себе си! Какъв дявол го наду, брате, не зная… Ами аз сигур мислех, че си го видял вече и че ще ми разкажеш по-натънко за него.

Добревич. Аз забравих одеве да питам Владикова… Него бях помолил да го доведе.

Старият Бръчков. Кой е тоз Владиков?

Добревич. Учител в тукашното българско училище и временно мой домашен учител — за Димитракя. Той се е запознал с Владимира.

Старият Бръчков (като става). Къде живее този Владиков?

Добревич. В самото училище. Къде ставаш?

Старият Бръчков. Да ида да го намеря, та да ме заведе при Владимира. Не ме свърта никъде и няма да видя рахат нито една минута, додето не видя с очите си тоя чапкънин.

Добревич. Напразно сега. Няма да намериш Владикова. Постой, Бръчков. (Към Катинка.) Катинке, донеси сладко и тури кафе! Е, как разбираш ти тая работа? Трябва да е влезнал някой под кожата на Владимира.

Старият Бръчков. Абе знам ли, брате, кой му е даскалът? Не знам и аз кого да бедя и кого да осъждам… По мога да кажа, че причината е естеството му проклето… времето, то му е даскалът. Търговец е баща му, пръв търговец между търговците, той търговия не обича, търговец не иска да стане. Все книги му са в ръцете, от тия, от бунтовническите: и Раковски, и Каравеловите вестници, и различни брошурки с революционно съдържание, песни, дето една да уловят турците, ще ни прикачат на въжето.

Добревич. Чудно.

Катинка служи.

Старият Бръчков. До едно време беше все това четене, па удари на писане! Взе да ги измислюва: от чирак стана майстор! И какви не глупости намирах в книжата му, та и на корите дори на тефтерите ми! И „Ставайте, балкански храбри юнаци!“, и „оковани левове“, и „петстотингодишно робство“, и сума други такива думи, които са пашпорт за Диарбекир или за бесилото. Туря го в писалището си на работа, той надве-натри надращи кореспонденцията, па пак извади да пише своите „лъвове“, „балкански юнаци“ и „турски тиранства“. Аз го карам на чаира, а то бяга по баиря… Доколкото подуших, тоя халосник още дори е бил в Свищов, дал да се напечатат в Букурещ негови стихове и турил в корицата: В. Б., сиреч моето име: Бръчков, разбираш? Помисли каква пакост може да ми донесе магарето!… Ти не си чувал за това нещо?