Владиков. Много добре.
Бръчков. Той тръгва утре.
Македонски. Тогава, парички трябва да имаш? Луспици!
Бръчков. Не, аз отказах!
Македонски. Безумнико!
Странджата. Браво! Тъй, горд бъди! И ти не склони да се върнеш?
Бръчков. По никой начин. Аз му казах, че мои баща и майка сега са отечеството.
Странджата. Харесваш ми. Упоритост, воля, пожертвуване! Ти си моят човек. Който прегърне кръста Христов за отечеството, за него не съществува вече: тате и мале!
Бръчков. Впрочем, аз днес забогатях.
Македонски. Ах! Да те целуна!
Странджата. Че отде забогатя тъй?
Бръчков. Продадоха ми се сто и тридесет книжки от Песните — колкото оставаха.
Владиков. Невъзможно!
Попчето. Купи ги едно лице само!
Странджата. Абе и аз го видях, като излазяше от тебе човекът! (Изкикотва се високо.) Ха! ха! ха! Той беше гостилничарят от хотел „Унион“… Ха! ха! ха! Баща ти го е пратил да му ги купи… На огъня ще ги гори, като еретици!… Ха, ха! (Закашля се.)
Бръчков (също се смее). Тъй ще е… Видите, у мене има за черпене! Но аз да се преоблека. (Влазя в другата стая.)
Хаджият. Добре, че се случиха театърът и училището едно до друго — да ни бъде тука гардеробът. (Последва Бръчкова.)
Владиков. Странджа, в буфета всичко продадено ли е?
Странджата. Останаха двайсетина бутилки пиво и коняк и половината закуски — те трябва да се повърнат на Николеска — с такова условие сме ги вземали.
Македонски. Ти такива подлости, Странджа, не прави.
Странджата. Невъзможно! Трябва да се повърне непродаденото.
Ропот.
Владиков. Странджа, видиш ли, че мирише на революция, ако се върнат бутилките и закуските?
Странджата. Като решава болшинството… да му е наздраве!
Владиков. Това е спечелено право.
Македонски. Владиков е благороден човек! (Навирва едно стъкло коняк и го отнася в другата стая.)
Владиков (към Дерибеева). Дерибеев, ти си касиер! Представи сметка.
Дерибеев. Готово е. От билети са получени 508 франка.
Владиков. Как? Аз смятах най-малко 1500 франка! Залата беше пълна, грешка имаш.
Дерибеев. Разпратени са наистина 700 билета, но повечето на кредит.
Попчето. Какво да сторим? Всеки казва: Ела утре, други ден — да ти платя.
Владиков прави гневни движения; също и Странджата.
Дерибеев. Като извадим от 508 франка разноските за буфета, за осветление, за печатане билети и афиши, за музика, за наем на зала, костюми, оръжия, за барут, за гримировки, за бенгалски огън, остава ни чиста печалба… Ето я! (Показва хартията със сметката.)
Владиков. Тридесет и осем франка! А нам трябват най-малко шейсет наполеона! Огромен резултат! Скандал над скандалите! Какво значи това?
Странджата (горчиво). Това значи, че султан Абдул Азиз е спасен! (Тупа с крак.) Проклетия!
Владиков излазя.
Попчето. Не е спасен още!
Странджата. Какво искаш да кажеш?
Дерибеев. Попче, бутилките са още пълни, как тъй рано?…
Попчето. До три дена ще ги имам парите.
Странджата. Да знам, че говориш сериозно, да те целуна по татарската мутра.
Попчето. Парите, които Изгубена Станка не ни даде, Попчето ще ги даде! (Излазя.)
Македонски (влазя из другата стая). Господа, сега има един много важен въпрос, по-важен от източния въпрос.
Странджата. Какъв по-важен въпрос от източния?
Македонски. Дайте да изпием бутилките и да изедем закуските: огладнял съм като вълк…
Странджата. Почакайте да се върне Владиков, той влезе да се преоблече и ще отиде на участъка да освободи Мравката.
Дерибеев. Клетникът, грабна го полицията от театъра, както си беше в театрален костюм! Чак сега го напипаха, дето беше извикал на лъжа „Пожар!“ в твойта кръчма. Добре, че го взеха, когато го заклаха татарите.
Бръчков (влазя в обикновените си дрехи). Аз предлагам да си вървим и да спим. Па аз трябва да напиша възванието.
Македонски. Как, без да повечеряме?
Бръчков. Добре, да вечеряме. Но тука ли? Македонски обича врявата… По-добре у Странджата.
Влазят Попчето и Хаджият в обикновените си дрехи.