Спира файтон при вратата.
Кой ли ще да е? Дерибеев? Не може за толкова късо време да иде и да се върне: няма пет минути. (Отваря вратата и се взира в улицата.) Кой си ти?
Глас отвън. Возач. Ваша милост ли викат Владиков?
Владиков. Мене. Кого докара?
Гласът. Сам ли си тука?
Владиков. Сам съм. Кой е в колата?
Гласът. Една млада госпожа.
Евгени влазя, наметната със скъп кожух.
Явление 5
Владиков и Евгени
Владиков (слисан), Евгени! Как? (Прегръщат се бързо.)
Евгени. Владиков, една минута само искам да ти говоря. Ах, боже мой, ах, боже мой!… Пак ноще!…
Владиков. Евгени, това място е невъзможно за тебе.
Евгени. Зная, дирих те у вас.
Владиков. Какво има?
Евгени. Важно нещо… за мене.
Владиков. Евгени, на един миг, пардон! (Излазя навън. Чува се гласът му.) На ти пет франка възнаграждение. Който и да дойде и поиска да влезе тука, кажи му, че господин полицейският комисар е вътре. Като си излезе тая госпожа, ще получиш от мене още пет франка. Разумя ли?
Глас отвън. Господ и пречиста майка божия да те поживят, боерино.
Владиков (влазя). Елате до огъня! (Потегля й единственото сламено столче. Снишава гласа си.) Какво е?
Евгени. Михаиле, ти ще ме вземеш за най-лекомислена мома. Това, дето правя, е цяло безумие…
Владиков. Евгени, не говори тъй, ти знаеш моите чувства… Казвай по-скоро! Евгени, ти си за мене идеално същество. Но кажи ми…
Евгени. Пак за Крецулеска! Крецулеско прави други ден, в неделя, официално предложение!
Владиков. Не може да бъде. Нали беше напуснал тая мисъл?
Евгени. Това и мене учудва.
Владиков. Просто откажи!
Евгени. Но аз ще огорча баща си. Той гради големи надежди върху тая богата сватовщина. Ти знаеш, че го обожавам. И той, и мама са хлъцнали от радост.
Владиков. Какво решаваш?
Евгени. Затова дойдох при тебе да ми дадеш съвет. Аз съм замаяна! Как да се отстрани това потресение в нашия дом?
Владиков. Евгени, ще ти разкрия с две думи моето положение и това ще ти обясни защо още тая минута не грабам такъв пленителен ангел и да бягам накрай света с него… Евгени, ние се готвим отдавна да минем в България със знамето. Случай се скоро представя: организуваме чета и аз съм се цял посветил на това дело… Върна ли се жив от похода — нищо не може ни раздели през живота и ще делим заедно грижи, радости и идеали… Дай ръка…
Евгени. Милий мой! Герою мой!
Владиков. Сега за средството. Аз намерих средство!
Евгени. Кажи, Михаиле!
Владиков (натъртено). Ето какво: след два дена, нито след двайсет, нито след два месеца Крецулеско няма да направи предложението си. Ако стори това, баща ти, без да ти обади даже, ще му откаже.
Евгени (зачудено). Това е много загадъчно. Ах! Да не би в горещината си да прибегнеш до безразсъдности или заплашвания, или насилие над когото и да било?
Владиков. Бъди спокойна от тази страна. (На себе си.) Шандор Новицки ми трябва още тая нощ.
Евгени. Дълбоко ти благодаря! Сега аз да вървя! Нашите са на операта без мене. Аз се отскубнах от дома и дойдох да те подиря на училището — там слугата казал на возача, че си тука… Утре не можах да имам тоя таен разговор. А времето не търпи. (Тръгва.)
Владиков. Прощавай, гълъбо! (Прегръщат се леко.)
Евгени. Прощавай! Моята вечна признателност и вечна любов.
Владиков (туря си шапката). Аз ще те придружа до дома ти… (Излазят.)
На сцената няколко секунди тишина, през което време чува се гърмеж от кола, които се отдалечават.
Явление 6
Бръчков и Дерибеев
Бръчков (влазя с Дерибеева). Свещта гори, Владикова няма.
Дерибеев. Ето бастуна му.
Бръчков. Възможно е да се върне, па и другите ще ни намерят. Да почакаме. (Греят се на огъня.) Но де е отишел Владиков?… Казваш, че Македонски донесъл от България важни известия!
Дерибеев. Крайно важни.
В съседната стая се кашли.
Бръчков. Ниско, да не обезпокоим знаменосеца. Той гние мизерно тука, безпомощен. Богаташи имаме — тоя герой мре без лекар, без средства, без пригледвачи. Откак съм тука, аз хванах да оправдавам началата на комунизма. От една страна — разкош, от друга — мизерия! Не, тоя строй е безнравствен, невъзможен. Трябва да се разруши гнилото здание и да възтържествува всемирната правда. И колко жертви ней ще да се пренесат! В бащината си кантора аз виждах само България поробена; тука съм в свободна земя и виждам, че робството се простира на человечеството. Тираните не са само ония, които носят чалми. Тирани се крият и под цилиндра, и под расото, и в душата на всеки по-силен, който е такъв, защото тъпче по-слабия. Трябва труд, труд ужасен! Въз развалините на това общество да се съгради царството на равенството и на правдата!