Бръчков. Добре дошъл! Чакахме те!
Македонски. Ама дека Владикова? Като минавахме край кафене „Галац“, обадиха ни, че тука ни чака, и за да го направим да не ни чака, взехме файтон. Разорихме се за него, а го няма.
Бръчков. И мене викали, дойдох, няма го. Огънят запален, свещта свети, няма никой!
Хаджият (към Македонски). Аз нали ти казвах? Той ще е бил в оня файтон, дето го срещнахме в улица „Боеряска“!
Македонски. С лъскавата ли влахкиня? Не ставай будала. За кого взимаш ти Владикова? Викна ни на важно събрание, ида от Русчук, а той с лъскави ще се разхожда! Да беше той, щеше да ми се обади — нали го извиках?
Бръчков. Македонски, сега право от Русчук ли идеш?
Македонски. От Русчук, минах през „Петербург“ и оттам тука.
Бръчков. Та и да ми не кажеш това, аз щях да позная, че идеш от някоя гостолюбива станция, очите ти светят като брилянти…
Македонски. Да, в „Петербург“, гълъбче, вечеряхме. И пийнахме малко шампанско.
Хаджият (тупа го по гърба). Македонски, магаре не ставай, не лъжи! У тебе пари за шампанско — краставици. (Влазя в другата стая.)
Македонски. Бръчков, ти помниш ли едно време, че ми зае десет наполеона?
Бръчков. Кога съм ти заемал?
Македонски. Припомни си, когато играхме на книги на скелята и аз те обрах?
Бръчков. Ти ме надигра просто.
Македонски. Аз те обрах просто: ти не знаеше, че играеш с първия комарджия. Най-напред ти дадох да спечелиш, за да засладиш… както хвърлят на рибата въдица със стръв, па после в пет минути ти се издължих и взех и твоите десет наполеона. И до днес ме бори съвестта за тая моя магария. На ти ги, че ми тегнат. Ти имаш нужда.
Бръчков. Ами и тебе трябват?
Македонски. Аз имам много: няма да правя от тях калдъръм я?
Бръчков. Хай да си жив и здрав, тамам ми трябваха за вестника.
Кашли се в съседната стая.
Македонски. Да идем да го видим.
Хаджият (излазя от Странджовата стая). Недей, той кашли насъне.
Бръчков. От представлението насам се разболя сериозно. Простуди се оная нощ.
Македонски. И лекарства не взима! И в това студено място лежи! Нашите крастави богаташи… (Към Дерибеева.) На ти пет наполеона бре и утре Странджата да бъде пренесен в един добър, топъл хотел, па викай най-прочутия доктор, пари аз ще дам.
Дерибеев. Добре. (Изважда ръкописа.) Бръчков, слушай, ще ти прочета сатирата за Петреска, та ако я одобриш за тоя брой.
Македонски. За Петреска ли? Дето се влашей? Това магаре трябва да го вкараме в правия път; я чети, чети!
Дерибеев (чете отначало).
Македонски. Не, не, тука не е добре „та продаде твоята народност…“: как беше другият стих?
Дерибеев (чете).
Македонски. То чух един път. То и така, и така — яде се…
Хаджият. Според мене или гаргата е артък, или чавката.
Македонски. То когато е в поезия, не само гарга или чавка могат да турят, но и чучулиги, за да уйдише стихът. Ти на краставичар краставици не продавай.
Дерибеев (следва).
Македонски. Тия ги не бива; де е рода, де е мамалига?
Хаджият. Ба, хубаво е, хубаво е, как да не иде? Рода-а… Мамалига-а-а-а — видиш, все на „а“ свършва. Карай, Дерибей!
Дерибеев (чете).
Македонски (пресича го). Тссс!… Ти, брайно, си учил поезията на решето. Да прощаваш, ама Генку Лажуняка, дето свири на цигулка в Барбовата механа, по-хубаво ги гласи от тебе. Бръчков, ти като майстор кажи му, че не е поет, ами пуяк.
Бръчков. Туй да оставиме за друг път, а сега да се занимаем със скъпия си гост. (Към Македонски.) Е, казвай сега ново-вехто? Мисията благополучно ли се изпълни?
Македонски. Всичко, всичко ще ви разправя. Чудеса! Кога се сберем всичките: не ща да повтарям всекиму отделно страшните си митарства на отиване и на връщане!…
Бръчков. Как, налита ли на някои опасности?