Странджата (повдига се още). Ще бъде убит?
Македонски. Да!
Странджата (живо). Слава богу! Слава богу? Тиранинът убит!… Какво ново от Русчук?
Македонски. Готви се! Въстанието е решено? Ние скоро минуваме Дунава!
Странджата (скоква бързо). Въстанието казваш?… В България въстание скоро?… Ние минуваме?… О, боже, подръж ми душицата!… Силица ми дай, боже! България ще бъде свободна! Борба! (В изступление.) Напред, юнаци!… Лейте тиранската кръв!… Знамето, знамето де ми е?… Левът! Левът!… Народът се бие… Балканът ехти! Огън! Огън! Огън!… Дайте ми знамето бре!… Ей го, развява се!… Тираните бягат пред нас. Удряйте!… Момчета, Странджата е сред вас… Странджата умира! Куршумът гърдите му разпра… Умирам! Свобода или… (Пада мъртъв.)
Бръчков. Умря! (Той и Македонски коленичат пред безжизнения труп.)
Действие пето
Явление 1
Сцената представя отделна стая в буфета на букурещката гара. По стените железопътни обявления на румънски и френски езици, образът на княз Карла; маси, по тях чаши за бира и там стоят неколцина души, мъже и жени. Прислугата влазя из една врата, а посетителите из друга.
Гробев, Христович и Говедаров
Гробев (влазя с Христовича). Влакът днеска щял да пристигне късно, един час по-късно… Да бях знаял, да не бързам. Трябва да се чака. (Сядат.)
Христович. Тия закъснения често се случват от няколко време насам… Както и да е, довечера си в Александрия. Да пием по една бира. (Чука на масата; на гарсона, който влазя.) Три хладни пива… Горещо. (Брише се.)
Гробев. Страшно пече днес… Ти кога ще се върнеш в Браила?
Христович. Други ден навярно.
Гробев. И днес ще стигнат руски доброволци. Войната между Сърбия и Турция официално не е обявена, а московците валят ли, валят.
Донася се бира.
Христович. Разбира се, кой е главнокомандующият в Сърбия? Генерал Черняев.
Гробев. Сега да ги видим нашите чапкъни? Да ги видя сега на работа? Сега да им видим народните чувства. Толкова години става ни глушат с патриотизъм!
Христович. И аз вчера думах същото на Манолева: всичките ще останат тука да политиканствуват… А Сърбия, може да се каже, най-много на българите се надява.
Гробев. Де им е въстанието? Сториха само да се изколят сто хиляди невинни българи! Въстание! Помия! Питаха ли някого, като правиха въстание? Представете си, вчера не — завчера — иде някой си Македонски — вагабонтин, в кантората. „Що дириш?“ — питам го. Каже: „Помощ искам за няколко бедни хъша, които ще идат доброволци в Сърбия.“ Ха-ха-ха! Чувате ли? Македонски някой си търси пари за бедни доброволци! Тия хора не се срамят, като лъжат! Изпъдих го.
Говедаров (седи на друга маса с вестник в ръка и често поглежда на беседующите).
Христович. Тоя Македонски е цял разбойник. Нали ме дави и мене?
Гробев. Знам… Бербанти! Срам те е да се кажеш, че си българин.
Говедаров. Не хулете така тия нещастни хорица. Спомнете си, че и Македонски се би в България.
Христович. Моля ви, господине: като се би, какво направи?
Говедаров. Все повече нещо, отколкото вие и аз, които седим спокойно в Букурещ и за да убием времето, клеветим народните мъченици.
Гробев (сочи на прозореца). А бе да не бъде оня там високият с ризницата, дето разправя нещо с ръце? (Гледат и двамата по същата посока.)
Христович. Ах! Той е Македонски. Каква е тая ризница.
Говедаров. Той отива доброволец в Сърбия.
Гробев. Там има още няколко души дриплювци наши.
Христович. Да, знаете ли кои са тия? А, propos, това ще изстуди ентусиазма на господина Говедарова за „народните мъченици“! Четворица — видиш ли ги? — са пуснати преди един месец из затвора в Браила, дето лежаха цели четири години. Влазят в кантората на Крецулеска, отварят с някакви си инструменти касата му и отнасят около две хиляди наполеона в пари и бонове.
Гробев. Ха-ха, чухме тогава за тая кражба, тя направи голям шум.
Христович. Не можа да се улови само майсторът им за трошене каси, някой си руснак, Шандòр Новицки… От тоя срам цяла година в Браила се сърдех, ако ми кажеха българин… А другият им тартор, някой си Владиков, го съдиха, но го оправдаха, че нямало улики против него. Стоя само шест месеца предварителен затвор. А всеки знаеше, че той беше даскалът им. Веке оттогава изгуби се този господин… Само тия четворица си изтеглиха цялото наказание. Аз най-много ми е жално в тях за сина на Бръчкова, от Свищов, търговец почтен и пръв. Хлапак на двайсет години: изгалатиха го, та побягна от баща си и се пропадиса момчето с тия вагабонти.