Полицеинът (усмихнат, пинва от чашата и тупа го по гърба). Добре, добре, байно. Но тихо вече, без скандал! (Тръгва да излезе.)
Македонски. Да живей вечният съюз между България и Румъния! (Прегръща полицеина и го целува.)
Полицеинът. Без скандал! (Излазя.)
Попчето. Този комисар много уважава Владикова. Сявга му сваля шапка.
Македонски. А бе де Владикова?
Хаджият. Той по-рядко забикаля сега. Той е сега от високата клечка: нали е домашен учител на Добревича.
Македонски. Добревич има една лъскава дъщеря, нали! (Усмихва се лукаво.)
Хаджият (лукаво). И едно лъскаво слугинче — Катинка.
Попчето (разсърден). Господа, не позволявам да подмятате Добревичевото семейство. Не прилича на почтени хора…
Бръчков (към Попчето). Кой е този Владиков? Аз съм чувал често това име.
Македонски. Владиков ли? Да ти кажа: храбър като мене, патриот като мене, неустрашим като мене и по-умен от мене. Но на скамбил го бия. Владиков е нашият главатар. Нему му викат още адютант на Раковски. В Белградската легия му е бил адютант. Когато се превзимала турската там крепост, Владиков, хлапе тогава, един от първите се качил на стените по стълба. Неустрашим, ти казвам, но го бия на скамбил, та го поразявам.
Бръчков (усмихнато). Аз лично изпитах днес силата на вашето изкуство.
Явление 4
Горните (без полицеина) и Владиков.
Владиков (влазя). Добра ви веселба, момци! (Слага цилиндра на масата и един пакет.) И тоя път шапката ми не ще излезе безнаказано из твоята кръчма, Странджа. (Турга си цилиндра.) Е, как си? Коткаш ли момчетата?
Странджата. Нема те тука, да чуйш ораторствуването на Македонски — ти знаеш, когато се натряска, той ораторствува. Ти трябва да вземеш урок от Македонски по историята… Чирак те изкара той тебе…
Владиков. Я тури тая закуска на полицата. Какво диреше един полицеин тука? Пак някакъв скандалец, нали?
Македонски. Напротив, Владиков: с много важна и политическа мисия той влезе тук.
Владиков. Какво, да ти не е донесъл покана да завземеш вакантния пост на министър на финансите?
Македонски. Още по-висока мисия той извърши тука. Сключихме с тоя почтен брат съюз между България и Румъния.
Владиков. Браво!
Македонски. Да, съюз отбранителен и нападателен против султана и неговия харем… И тоя свещен съюз подписахме с вино и запечатахме с целувка.
Владиков. Ти пак си се нарязал, Македонски! А propos, знаете ли, момчета, защо ида?
Хаджият. За да пиеш едно вино. Заповядай. (Поднася му чаша с вино.)
Владиков. Хай наздраве! (Пие и бърчи лицето си.) Ба, киселко — ама веселко… Но аз за друго ида, господа, за една работа необикновена, велика…