Жаклин усети, че волята й за съпротива отслабва. Започна да разбира какво представлява в действителност разузнавателната работа, която преди бе приемала като приключение. Но истинската природа на тайната война на Ари Шамрон бе съвсем друга — мръсна и изпълнена с насилие — и сега тя беше се озовала в нейния център. Трябваше да измисли как отново да придобие контрол над ситуацията. Вероятно можеше да разбере какви са плановете на Тарик и да открие начин да предупреди Габриел и Шамрон. „Може би ще успея да намеря начин и да оцелея,“ мина й през ума.
— Те ще те хванат — неочаквано каза тя. — Половината полиция на Канада и Щатите вече е по петите ни. Никога няма да стигнеш до Ню Йорк.
Тарик поклати скептично глава:
— Дълбоко се съмнявам, че някой друг ни търси, освен приятелите ти Габриел Алон и Шамрон. Подозирам, че не могат да помолят канадците за помощ, защото вероятно нито те, нито американците знаят какви ги вършат. Ако разберат, това може да се окаже доста притеснително за твоята служба.
Тарик бръкна в джоба си и й подаде носна кърпичка за раната на главата й.
— Впрочем разбрахме, че работиш за Службата още в мига, когато се появи в живота на Юсеф. Искаш ли да узнаеш как стана това?
Жаклин поклати утвърдително глава, притискайки раната си.
— Добре, но първо трябва да ми отговориш на няколко въпроса. Наистина ли си французойка?
„Значи — помисли си тя — той не знае всичко“. После каза на глас:
— Да, французойка съм.
— А еврейка ли си?
— Да.
— Доминик Бонар истинското ти име ли е?
— Не.
— А какво е то?
Жаклин си помисли: „Какво е истинското ми име? Наистина ли съм Жаклин Дьолакроа? Не, просто така Марсел Ламбер кръсти хубавото девойче от Марсилия. Ако ще умирам, по-добре да е с рожденото ми име“.
— Казвам се Сара — отговори. — Сара Халеви.
— Толкова хубаво име — Сара Халеви. Предполагам, имаш правото да знаеш как се озова в тази бъркотия. — Палестинецът я погледна, за да види реакцията й, но тя отвърна на погледа му с ледена омраза. — Впрочем, ако искаш, можеш да ме наричаш Тарик.
Той говори почти час, без да спре. Очевидно това му доставяше удоволствие. В крайна сметка беше надиграл една от най-страховитите разузнавателни служби в света. Разказа й как бяха научили, че Габриел се е върнал на работа в Службата, за да го открие. Каза й за тайните инструкции, които бяха получили всички агенти на неговата организация. Разкри й как Юсеф веднага е информирал своя наблюдаващ офицер за връзката си с привлекателна французойка.
— Наредихме на Юсеф да продължи да се вижда с теб, а в това време проверихме в Париж твоята история за прикритие. Открихме пукнатина — малка, но все пак пукнатина. Направихме ти снимки в Лондон и ги сравнихме с тези на жената, работила с Габриел Алон в Тунис. След това казахме на Юсеф да задълбочи приятелството си с Доминик Бонар. Да създаде емоционална връзка с нея, да изгради взаимно доверие.
Тя си спомни за дългите им разговори. Неговите лекции за страданията на палестинския народ. Признанията му за белезите по гърба му и за ужасяващата нощ в лагера „Шатила“. През цялото време, докато бе вярвала, че контролира играта, че тя е измамницата и манипулаторката, в действителност това е бил Юсеф.
— Когато счетохме, че връзката ви се е задълбочила достатъчно, накарахме Юсеф да те помоли за много специална услуга: да придружиш един палестински функционер във важна тайна мисия. Ти изложи доста убедителни аргументи, но накрая естествено се съгласи, защото не си Доминик Бонар, секретарка в лондонска галерия, а Сара Халеви — агент на израелското разузнаване. Ари Шамрон и Габриел Алон правилно допуснаха, че палестинският функционер съм аз, тъй като съм известен с това, че използвам в моите операции нищо неподозиращи жени. Двамата те въвлякоха в тази опасна операция, защото искаха мен. Но сега аз ще обърна играта срещу тях. Ще те използвам, за да ми доведеш Алон.
— Остави го! — каза Жаклин. — Достатъчно е страдал заради теб.
— Той ли е страдал! Габриел Алон уби моя брат. Неговото страдание е нищо в сравнение със страданието на моето семейство.
— Брат ти беше терорист! Той заслужаваше да умре!
— Той се бореше за свободата на своя народ. Не биваше да умре като куче в леглото си.
— Това беше много отдавна. Сега всичко е свършило. Убий мен вместо Габриел — притисна го с леден поглед Жаклин.