— Бавно, но сигурно. Те, изглежда, са приели нашата версия, че сме имали агент в организацията на Тарик и той е бил разкрит. Така че не сме имали друг избор, освен да предприемем съответните стъпки, за да запазим живота на агента. Обаче още са бесни, че по-рано не сме ги предупредили.
— Напълно разбираемо е, като се има предвид как свърши всичко. Какво ги излъга?
— Обясних им, че не сме имали представа, че Тарик е в Ню Йорк. Узнали сме за това едва след като Жаклин ни е предупредила, след като е избягала.
— И те ти повярваха? — присви очи Габриел.
— Дори и аз го вярвам сега — отвърна сериозно Шамрон.
— Моето име спомена ли се?
— На няколко пъти. Ейдриан Картър иска отново да се види с теб.
— О, боже!
— Не се притеснявай, няма да позволя това да стане.
Преди да му бъде разрешено да напусне Съединените щати, Габриел бе принуден да изтърпи осемчасов разпит от страна на ЦРУ, ФБР и полицията на Ню Йорк Сити. Шамрон бе до него, изпълнявайки ролята на адвокат — възразяваше, правеше обструкции, възпрепятстваше ги през цялото време. Накрая разпитът се превърна в едно надвикване. Пълен разказ за операцията срещу Тарик, базиращ се на анонимни източници от „западни и близкоизточни разузнавателни служби“, се появи два дни по-късно в „Ню Йорк Таймс“. В него бяха споменати имената на Габриел и Жаклин.
— Убеден съм, че Картър е изпял всичко на „Таймс“ — рече Стареца. Габриел долови нотка на възхищение в гласа му. Той самият неведнъж бе използвал пресата, за да очерни някой противник. — Предполагам, че е имал право да ми се сърди. Излъгах го в очите, че не знаем за участието на Тарик в атентата в Париж.
— Сигурно и Лев е проговорил.
— Разбира се, че го е направил. Картър е недосегаем за мен, но Лев скъпо ще си плати. — Ари бутна чинията си настрана и гневно размаха юмрук. После продължи с по-спокоен тон: — Е, поне репутацията на Службата като една от най-решителните и дейни организации е възстановена. В крайна сметка ние ликвидирахме Тарик в центъра на Манхатън и спасихме живота на Арафат.
— Не и благодарение на мен — прекъсна го Габриел.
— Какво говориш?
— Тарик едва не ме уби. Освен това е можел да застреля Арафат, ако не се е притеснил в последния момент. Но защо го е оставил жив?
— Арафат запазва мълчание за случилото се в кабинета му. Очевидно е казал нещо, което е накарало Тарик да промени мнението си.
— Някаква следа от Юсеф?
Шамрон поклати скептично глава.
— Естествено ще продължим да го търсим, но се съмнявам, че ще го намерим. Вероятно сега се крие из афганистанските планини.
— А Бенджамин Стоун?
— Почива на борда на яхтата си в Карибско море. — Ари се замисли за миг и изведнъж смени темата на разговора: — Днес се отбих у Жаклин.
— Как е тя?
— Защо не я попиташ лично? Иска да те види.
— Трябва да се връщам в Йерусалим.
— Защо, Габриел? За да скиташ в Стария град с туристите? Иди да видиш момичето. Прекарай известно време с нея. Кой знае — може наистина да ти хареса.
— Кога мога да замина?
— Професионалното ми мнение е, че никога няма да бъдеш в безопасност, ако напуснеш Израел.
— Искам да се прибера у дома.
— Твоят дом е тук, Габриел!
Но Алон само бавно поклати глава и Стареца настръхна:
— Какво съм ти направил? Защо мразиш толкова своя народ и родината си?
— Не мразя никого. Просто тук нямам покой.
— Значи искаш да се върнеш в Европа, при картините си? Направи ми услуга. Махни се за няколко дни от Йерусалим. Вземи кола и попътувай из страната си. Опознай я отново. Видяното може да ти хареса.
— Не съм готов за това. Предпочитам да остана в Йерусалим, докато ме освободиш.
— По дяволите, Габриел! — Шамрон стовари юмрук върху масата, от което чиниите се раздрънчаха. — Прекара последните години да оправяш всичко и всички, освен себе си. Реставрира картини и стари кораби. Възвърна реномето на Службата. Оправи живота на Жаклин и на Джулиан Ишърууд. Дори успя по странен начин да върнеш Тарик в родината му — направи всичко възможно да бъде погребан в Горна Галилея. Но сега е време да се погрижиш за себе си. Излез от този апартамент! Живей живота си, преди да се събудиш някой ден и да откриеш, че си остарял като мен.
— А какво ще кажеш за агентите ти, които ме следят?