— Организацията му беше строго разделена на секции — обясни Шамрон. — Дори и с човек в нея, знаех, че ще бъде трудно да се справим с него. Трябваше да му помогна да направи грешка. Помислих си, че ако размахам примамката Габриел Алон, може да го ядосам. Реших, че бих могъл да го накарам да нападне, да го оставя да се разкрие достатъчно дълго, за да забия кинжал в сърцето му.
— И ме изпрати да следя Юсеф — твоя собствен агент. Каза ми, че си пада по жените. Така пишело в досието му. Наблюдавах го два дни и той беше с две различни момичета. И те ли бяха от Службата?
— Бяха момичета на Юсеф. Той никога не е имал проблем да свали някоя жена.
— Помолих Жаклин да ми помогне. Предполагаше се, че ангажиментът й ще е кратък. Обаче Юсеф прояви интерес към нея. Искаше да продължи да я вижда. Поисках от теб да я изтегля. Но ти ме принуди да я оставя.
Шамрон скръсти ръце и стисна челюсти. Мълчеше. Очевидно искаше да разбере колко е разкрил сам Габриел.
— Юсеф е казал на хората си, че смята, че е следен — продължи Алон. — Съобщил им е и за французойката, с която се вижда. Споделил е подозренията си, че тя може да е израелска агентка. Тарик е изпаднал във възторг. Той само това е чакал. Наредил е на Юсеф да вербува девойката под фалшивия претекст за някаква мисия. Знаели са, че тя ще захапе въдицата, защото е от Службата.
— Браво, Габриел!
— А Жаклин знаеше ли истината?
— Разбира се, че не. Тя е влюбена в теб. Никога нямаше да се съгласи да те излъже.
— А на мен защо не ми каза истината?
— Ако бях дошъл в Корнуол и те бях помолил да се върнеш на работа, за да послужиш като примамка за Тарик, наистина ли щеше да го направиш? Естествено, че не.
— И ти заложи живота ми на карта. И този на Жаклин!
— Съжалявам за това, което се случи в Ню Йорк. Нещата отидоха по-далеч, отколкото бях предвидил.
— Но той вече е умирал. Защо просто не остави туморът да убие Тарик?
— Защото организацията му щеше да продължи и без него. Щеше да бъде по-опасна и непредсказуема от преди. И защото в моята организация цареше хаос. Службата се нуждаеше от удар, за да спечели отново доверието на правителството и народа на Израел.
— А какво ще стане, ако правителството и народът открият как точно си извършил този велик удар?
— Министър-председателят знае всичко.
— А народът?
— Не си и помисляй да прибягваш до вестниците.
— Защо? Защото мога да свърша като Бенджамин Стоун ли?
Шамрон не отговори.
Габриел поклати невярващо глава.
— Би го направил, нали? Би убил и мен, ако се изпреча на пътя ти. И се чудиш защо нощем не можеш да спиш.
— Някой трябва да върши тези неща, Габриел! Ако не аз, кой? Ако нашите врагове смятат Службата ни за слаба, ще започнат да ни пробват. Ще започнат да убиват евреи, когато си поискат. Твърде вероятно е сирийците отново да преминат възвишенията и да се опитат да ни натикат в морето. Някой нов Хитлер ще вземе пак да прегърне идеята да унищожи моя народ, докато светът си стои отстрани и не прави нищо. Може и да те скандализирам от време на време, може да използвам методи, които смяташ за противни, но тайничко ти се радваш, че съм тук. Това ти помага да спиш през нощта.
— Но защо ме излъга след всичките тези години? Защо не игра открито, а замисли толкова сложна измама? — Габриел го гледаше удивено.
Шамрон се усмихна вяло.
— Разказвал ли съм ти някога за нощта, в която отвлякох Айхман?
— Слушал съм тази история стотици пъти.
— Но никога цялата. — Ари притвори очи и леко потрепера, сякаш споменът беше болезнен. — Знаехме, че всяка вечер копелето се прибира вкъщи с един и същи автобус. Единственото, което трябваше да направим, бе да го сграбчим, когато слиза от него. Тренирахме го стотици пъти. По време на тренировките извършвах залавянето му за дванадесет секунди. Ала онази вечер, когато слязох от колата, се спънах. Айхман едва не се измъкна от ръцете ни, защото аз се спънах. И знаеш ли защо се спънах, Габриел? Защото бях забравил да завържа връзките на обувките си. Хванах го, разбира се. Но онази вечер научих ценен урок. Да не оставям нищо на случайността.
— Значи неслучайно тази вечер Юсеф мина край масата ми в Тел Авив? — попита Габриел. — Изпратил си го там, за да го видя. Искал си да узная истината.
Шамрон кимна едва доловимо.
Беше около четири часа сутринта, когато Габриел се прибра в апартамента си в Йерусалим. На масата лежеше голям плик от Службата. В него имаше три по-малки плика: единият съдържаше самолетен билет за сутрешния полет до Лондон, във втория имаше три паспорта с различна националност, а в третия — американски долари и британски лири. Той взе пликовете и ги занесе в спалнята, където прибра останалия си багаж в раницата си. До полета оставаха пет часа. Помисли си да поспи, но знаеше, че няма да може. После му хрумна да отиде с колата при Жаклин в Херцлия. Нищо в цялата история не беше реално. Единствено Жаклин. Влезе в кухнята и си направи кафе. Сетне се показа на терасата и зачака зората.